"Пари имате, г-н министър. Смятахме, че редно е все пак вие да дойдете и да определите вашите приоритети с нашия екип. Въпреки че признание няма, бъдете сигурен, че ако протече някъде нещо, първото, което ще направят, ще бъде да снимат, да покажат, всичко рухва в културата. А след половин час като оправите капката, никой не идва да снима. Тъй че се въоръжете."

С тези думи Вежди Рашидов сдаде министерския пост в културата на режисьора и актьор Рашко Младенов. Рашидов изредикато свои успехи строителството и ремонтите, осигурените еврофондове, театралната реформа и увеличените средства за кино и сценични изкуства, съобщи "Дневник". Въпреки че не получи исканото увеличение от 45 млн. лв в бюджет 2017 г., Вежди Рашидов обяви, че оставя министерството с пари. 

Екипът на министерството му връчи огромен букет с благодарности, че "е устоял на всички атаки" и "не ги е уволнил, въпреки че имали проблеми".

"Добре се досещате, че по някои основни пунктове в работата ни оттук нататък имаме някои, да ги нарека стилистични разлики с досегашния министър - просто защото той беше човек с много различна професия от моята", каза Младенов. Той щял да се опита да е честен и справедлив съдник. Силните му ресори били музиката, сценичните изкуства и киното, а предизвикателството - проблемите на културното наследство. "Добронамерен съм и отворен, моля за вашата помощ през тези 2-3 месеца", обърна се той към служителите на министерството, цитиран от "Дневник".

„Злият човек е като мръсния прозорец - никога не позволява на светлината да премине.”

Уилям Текери, английски писател, роден на 18 юли преди 215 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.