Рашидов горчиво отбеляза, че България изнася потенциала си в чужбина, а остава това, което „не става за чеп за зеле“. Поводът беше разказът му, че синът му не живее в България, защото дъщерите му са били тормозени в училище заради медийния образ, който е бил изграден на Вежди Рашидов - "на дебил с пура и уиски в ръка".

Преди това бившият министър, а сега депутат от ГЕРБ, критикува нехигиеничната среда в парламента. Това всъщност беше отговорът му на въпроса дали не е ескалирало прекалено напрежение след изказването на депутата от БСП Иво Христов  за народа като 80% дебили. Според него инфантилността на опозиция ще докара четвърти мандат на Бойко Борисов и ГЕРБ. 

"В България няма безработица, а има недостиг на квалифицирана работна ръка", твърди депутатът в тон с Борисов. "Остава една маса, която не може нищо." 

Вежди Рашидов сподели, че не съжалява, че не е министър на културата и в сегашното правителство. Той бил министър достатъчно дълго време, а е и настъпил период на голяма демотивация, заради "интелектуалци и платени протестъри", които са критикували културните му проекти като Ларгото и „Квадрат 500“ в София. Според него Ларгото нямало аналог в световен мащаб освен в Рим. 

"Искам да се върна към амплоато си на творец. В България никой не е свикнал да се отказва. Благодаря на премиера Борисов, защото бях до последно в кандидатурата, но имам нужда от почивка. Непрекъснато имаше дежурни, които ме обвиняваха в кражби и измами, че едва ли не бебета ям", каза Рашидов. "Няма как, на върха на сладоледа се качих."

 "Сина ми го пропъдиха", каза бившият министър, чийто наследник вече живеел спокойно в Австрия. "Ние сме опростачили живота си. За нас човешкият живот няма никакъв смисъл. Всеки е готов да те потупа по рамото и да ти тегли една майна. Не е политика нашето, нашето е мръсотия. Политиката е висша професия. Това е много интересна игра, защото касае съдбите на хората. Голямата политика не е просташкото поведение. Има нещо изместено в нас, ние сме изтървали границата на свободата и сме отишли в други граници. И това ще пропъжда все повече хора, съдя го по моя син. Това е драмата на България, защото докато ги образоваме, ние ги образоваме добре, ние инвестираме, държавата, много пари в образованието на децата, много пари. Създаваме квалифицирани кадри и ги пращаме да плащат данъци на друга държава. Тук остава онова, което не става за чеп за зеле."

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков