segabg.com

Основополагащо, темелополагащо и трегерополагащо интервю даде за "24 часа" председателят на Парламентарната комисия по култура и бивш министър на културата Вежди Рашидов. Поради фундаменталната му важност преписваме част от интервюто. 

***

"24 часа": (...) Във вашата комисия са и медиите. Има въпроси за новите технологии, авторски права, фалшиви новини... Как комисията върви в крак с тях? 

Вежди Рашидов: В работата на комисията има за решаване въпроси от много широк диапазон - като се почне от културното наследство, мине се през авторските права и се стигне и до медийните закони, и при това има доста работа. Комисията всеки ден работи върху нови законопроекти или поправки на досега съществуващи закони. Така че няма нужда да е в крак с отделните сфери, а е нужно комисията да е в крак с времето. То е мерилото. 

По време на европредседателството един кръг обяви, че е нарушена свободата на словото, и упрекна властта във вмешателство в нея? Не виждам нищо странно. Адски е неприятно, че виждаме едни и същи хора, които, за да подронят авторитета на държавата, се появяват в най-важните за страната моменти, касаещи достойнството, авторитета и самочувствието на държавата. Тази група от познати хора се явява в такива моменти и излиза на улицата, за да създаде форма на дестабилизиране и унижение на българската страна. Тези хора във времето се превърнаха заради личните си финансови интереси в "секта", в група за натиск, особено по време на управление, в което пасиансът не им се подрежда. Дори имаха наглостта по време на най-високия форум на европредседателството в София да обвинят премиера Борисов, че едва ли не е повод и причина в техните класации България да е едва ли не на последните места по свобода на словото.

Бойко Борисов има една "вина" - толерира свободата на словото, и неговото добро отношение даде възможност на едни хора да преминат границите, да развихрят слободията и да го нападнат. Точно тези, които с какви ли не външни финансирания деморализират, деформират медийното пространство именно като отнемат правото на свободно слово на всеки, който все още носи свободата на думите, като все повече слугински изпълняваха поръчките на своите донори и скрити работодатели. 

А именно шайката на розовобузестия олигарх с чужди пари и купени съвести проповядваха платен морал, като се обявяваха за "европейци", умни, красиви и недостижими "журналисти". А всички останали достойни журналисти?! А журналистите с безспорни качества и морал, които служат на професията си достойно - те какво? Те какви са? Те не са ли европейци? Благодарим за такъв тип морал. Най-малкото Прокопиевата агитка може да ни учи на морал. 

"24 часа": Музикантите от радиото продължават да свирят "Върви, народе възродени" в знак на протест за мизерните си заплати. Има ли изход? 

Вежди Рашидов: Народът възроден може да върви без много музика, защото това е празник на духа. Българските музиканти трябва да бъдат желани, търсени от публиката си заради техния талант. Аз като творец имам най-голямото желание всеки български творец да е способен да изкарва своята прехрана и да има добър живот. Като председател на комисията по култура и медиите полагам усилия за достойно заплащане на музикантите. Но не комисията раздава средствата. (Въздиша.)

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 149 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора