ИВАН БАКАЛОВ, e-vestnik.bg 

Министърът Вежди Рашидов връчи на Камен Воденичаров най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век” – печат на Симеон Велики.

Нямаше други наградени с това отличие, освен него и прочутият руски режисьор Никита Михалков, който ще получи сега ордена си, при посещение на Вежди Рашидов в Русия.

В съобщенията за награждаването Камен Воденичаров беше наречен „известният български актьор, телевизионен водещ, режисьор и продуцент”. Направо звучи като жив класик, какъв тук Никита Михалков, какви други български артисти…

Това награждаване мина само с известно мърморене във Фейсбук. Никаква друга реакция. А то е скандално. При толкова актьори, режисьори, хора на изкуството, награден – Камен Воденичаров.

Прилича на наградите по живково време, когато ги раздаваха на свои хора. Но е още по-лошо. Воденичаров е от правилните и го награждават. Нищо че е посредствен, малко актьор, малко се опита като певец, малко режисьор, продуцент, звучи авторитетно. Осигурили са му държавен екран вече 20 години. Няма никакъв шанс в частна телевизия, където рейтингът за едно шоу е на първо място.

Сивото поточе пак си тече.

Направо е за чудене – как е възможно Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев да се появяват вече 20 години с едни и същи тъпи смешки в най-гледано време по БНТ, от които даже не се разбира какво говорят? Погледнато отстрани, човек може да помисли, че е някакъв много успешен скеч, герои, издържали във времето. А на практика е пълна безкритичност на БНТ и конюнктура. Като в соца, някаква номенклатура, шоу-номенклатура, която си съществува, добра или лоша, само я местят от едно предаване в друго, или като тия двамата, дори не ги местят.

Безкрайно изтъркано, неразбираемо и досадно. И конформистко. Лоша дума за властта или закачки със силните на деня старателно се избягват.

И Воденичаров получава награда за това. Награда за конформизъм и посредственост от  партията и правителството.

На церемонията в Министерството на културата Вежди Рашидов казва:

„Камене, благодаря ти, че те има! Страшно съм ти признателен за всичко, което правиш, а аз следя твоята творческа кариера вече близо три десетилетия! Ти сега навлизаш и в най-мъжката възраст и съм сигурен, че тепърва всички ще ни изненадваш и радваш”.

Да, наистина ги радва – тях. Но не може с нищо да изненада вече три десетилетия.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков