До председателя на Съюза на българските художници и негов ИС (изпълнителен съвет) - Председател (неизвестен), Димитър Грозданов, Ивайло Дженев, А. Красини, Десислава Минчева.

Във връзка с писмото им в подкрепа на министър Рашидов (Главен Мултак на републиката)

Скъпи колеги,

Не знам дали съм ваш колега и се съмнявам в подобно определение, което би ви облекчило.

Разбирам вашата несрета, разбирам вашето отчаяние и желание за дребен просперитет и артистично оцеляване. Не разбирам вечния ви политически слугинаж и сервитьорство към всеки политически субект и съмнително величие. Трябва ли вашата никому неизвестна и незначима власт да бъде заплащана с панагерици към мутри, мултаци и шамани от епохата на людмилената чалма? Къде е вашето самочувствие, къде е гордостта от вашето съществуващо или несъществуващо творчество ? Къде бяхте признати, какви конкурси спечелихте ? Къде е вашата защитена авторска чест ?

Прочетох прославието ви към днешния министър, господин Главния Мултак и се почувствах отново омерзен и смутен от предложението ви за платена любов. Не мога да бъда част от вас, не мога да бъда леко облечена слугиня, не искам да бъда продаден за паничка ежедневна чорба.

Превърнахте съюза в политическа пачавра и пиколо за дребни поръчки. Давахте изявления и подкрепа за противоречиви и нежелани паметници, подкрепихте „ръководната” партия в предизборната и борба, предложихте Мултакът за почетен софийски гражданин „естетизирал” града. Пожелахте неграмотна тиква за почетен член след рекет на негов любим фанфарон и елитен простак. Никога не пожелахте мнението на съюзните си членове. Пожелахте общ работник без биография и без образование за председател, с никому неизвестно „твочество” с примитивно, робско самочувствие . Пожелахте срам за организация, към която съм се чувствал съпричастен. Направихте ме за резил пред всички колеги, червя се от въпросите им, забравихте надеждите ни. Нямам надежди в лекотата на предплатеното ви съзнание. Обречени сте на вечен, кучешки слугинаж. Не сте творци, а чехли на недостойни паразити и крадци.

Срам от вас не очаквам, аз се срамувам от вас.

Велислав Минеков, скулптор

Бел. ред. Преди дни професор Минеков спечели конкурс във Фуджоу, Китай, побеждавайки над 2000 скулптори от цял свят.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Има едно нещо в този огромен свят, което е сигурно – щастието е за тези, които се опитват да бъдат щастливи. Можем да бъдем аз, вие, всеки друг. Щастието е нагласа на ума, а не на тялото.“

Дъглас Феърбанкс, американски актьор, сценарист, режисьор и продуцент, роден на 23 май преди 139 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.