До председателя на Съюза на българските художници и негов ИС (изпълнителен съвет) - Председател (неизвестен), Димитър Грозданов, Ивайло Дженев, А. Красини, Десислава Минчева.

Във връзка с писмото им в подкрепа на министър Рашидов (Главен Мултак на републиката)

Скъпи колеги,

Не знам дали съм ваш колега и се съмнявам в подобно определение, което би ви облекчило.

Разбирам вашата несрета, разбирам вашето отчаяние и желание за дребен просперитет и артистично оцеляване. Не разбирам вечния ви политически слугинаж и сервитьорство към всеки политически субект и съмнително величие. Трябва ли вашата никому неизвестна и незначима власт да бъде заплащана с панагерици към мутри, мултаци и шамани от епохата на людмилената чалма? Къде е вашето самочувствие, къде е гордостта от вашето съществуващо или несъществуващо творчество ? Къде бяхте признати, какви конкурси спечелихте ? Къде е вашата защитена авторска чест ?

Прочетох прославието ви към днешния министър, господин Главния Мултак и се почувствах отново омерзен и смутен от предложението ви за платена любов. Не мога да бъда част от вас, не мога да бъда леко облечена слугиня, не искам да бъда продаден за паничка ежедневна чорба.

Превърнахте съюза в политическа пачавра и пиколо за дребни поръчки. Давахте изявления и подкрепа за противоречиви и нежелани паметници, подкрепихте „ръководната” партия в предизборната и борба, предложихте Мултакът за почетен софийски гражданин „естетизирал” града. Пожелахте неграмотна тиква за почетен член след рекет на негов любим фанфарон и елитен простак. Никога не пожелахте мнението на съюзните си членове. Пожелахте общ работник без биография и без образование за председател, с никому неизвестно „твочество” с примитивно, робско самочувствие . Пожелахте срам за организация, към която съм се чувствал съпричастен. Направихте ме за резил пред всички колеги, червя се от въпросите им, забравихте надеждите ни. Нямам надежди в лекотата на предплатеното ви съзнание. Обречени сте на вечен, кучешки слугинаж. Не сте творци, а чехли на недостойни паразити и крадци.

Срам от вас не очаквам, аз се срамувам от вас.

Велислав Минеков, скулптор

Бел. ред. Преди дни професор Минеков спечели конкурс във Фуджоу, Китай, побеждавайки над 2000 скулптори от цял свят.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 170 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията