До председателя на Съюза на българските художници и негов ИС (изпълнителен съвет) - Председател (неизвестен), Димитър Грозданов, Ивайло Дженев, А. Красини, Десислава Минчева.

Във връзка с писмото им в подкрепа на министър Рашидов (Главен Мултак на републиката)

Скъпи колеги,

Не знам дали съм ваш колега и се съмнявам в подобно определение, което би ви облекчило.

Разбирам вашата несрета, разбирам вашето отчаяние и желание за дребен просперитет и артистично оцеляване. Не разбирам вечния ви политически слугинаж и сервитьорство към всеки политически субект и съмнително величие. Трябва ли вашата никому неизвестна и незначима власт да бъде заплащана с панагерици към мутри, мултаци и шамани от епохата на людмилената чалма? Къде е вашето самочувствие, къде е гордостта от вашето съществуващо или несъществуващо творчество ? Къде бяхте признати, какви конкурси спечелихте ? Къде е вашата защитена авторска чест ?

Прочетох прославието ви към днешния министър, господин Главния Мултак и се почувствах отново омерзен и смутен от предложението ви за платена любов. Не мога да бъда част от вас, не мога да бъда леко облечена слугиня, не искам да бъда продаден за паничка ежедневна чорба.

Превърнахте съюза в политическа пачавра и пиколо за дребни поръчки. Давахте изявления и подкрепа за противоречиви и нежелани паметници, подкрепихте „ръководната” партия в предизборната и борба, предложихте Мултакът за почетен софийски гражданин „естетизирал” града. Пожелахте неграмотна тиква за почетен член след рекет на негов любим фанфарон и елитен простак. Никога не пожелахте мнението на съюзните си членове. Пожелахте общ работник без биография и без образование за председател, с никому неизвестно „твочество” с примитивно, робско самочувствие . Пожелахте срам за организация, към която съм се чувствал съпричастен. Направихте ме за резил пред всички колеги, червя се от въпросите им, забравихте надеждите ни. Нямам надежди в лекотата на предплатеното ви съзнание. Обречени сте на вечен, кучешки слугинаж. Не сте творци, а чехли на недостойни паразити и крадци.

Срам от вас не очаквам, аз се срамувам от вас.

Велислав Минеков, скулптор

Бел. ред. Преди дни професор Минеков спечели конкурс във Фуджоу, Китай, побеждавайки над 2000 скулптори от цял свят.

„Мисля, че всеки е луд. Възхитен съм от хората, които са смятани за най-нормални, защото на мен те ми изглеждат най-странни от всички.“

Джони Деп, американски актьор, роден на 9 юни преди 63 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.

Те се сражаваха за републиката (ревю)

Каква ще бъде съдбата на „Мандалореца и Грогу““. Безспорно той ще направи пари, но те няма как да се сравняват с приходите на „Аватар“ на Джеймс Камерън.

Да помниш бъдещето (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Стела Марис“ на Кормак Маккарти