До председателя на Съюза на българските художници и негов ИС (изпълнителен съвет) - Председател (неизвестен), Димитър Грозданов, Ивайло Дженев, А. Красини, Десислава Минчева.

Във връзка с писмото им в подкрепа на министър Рашидов (Главен Мултак на републиката)

Скъпи колеги,

Не знам дали съм ваш колега и се съмнявам в подобно определение, което би ви облекчило.

Разбирам вашата несрета, разбирам вашето отчаяние и желание за дребен просперитет и артистично оцеляване. Не разбирам вечния ви политически слугинаж и сервитьорство към всеки политически субект и съмнително величие. Трябва ли вашата никому неизвестна и незначима власт да бъде заплащана с панагерици към мутри, мултаци и шамани от епохата на людмилената чалма? Къде е вашето самочувствие, къде е гордостта от вашето съществуващо или несъществуващо творчество ? Къде бяхте признати, какви конкурси спечелихте ? Къде е вашата защитена авторска чест ?

Прочетох прославието ви към днешния министър, господин Главния Мултак и се почувствах отново омерзен и смутен от предложението ви за платена любов. Не мога да бъда част от вас, не мога да бъда леко облечена слугиня, не искам да бъда продаден за паничка ежедневна чорба.

Превърнахте съюза в политическа пачавра и пиколо за дребни поръчки. Давахте изявления и подкрепа за противоречиви и нежелани паметници, подкрепихте „ръководната” партия в предизборната и борба, предложихте Мултакът за почетен софийски гражданин „естетизирал” града. Пожелахте неграмотна тиква за почетен член след рекет на негов любим фанфарон и елитен простак. Никога не пожелахте мнението на съюзните си членове. Пожелахте общ работник без биография и без образование за председател, с никому неизвестно „твочество” с примитивно, робско самочувствие . Пожелахте срам за организация, към която съм се чувствал съпричастен. Направихте ме за резил пред всички колеги, червя се от въпросите им, забравихте надеждите ни. Нямам надежди в лекотата на предплатеното ви съзнание. Обречени сте на вечен, кучешки слугинаж. Не сте творци, а чехли на недостойни паразити и крадци.

Срам от вас не очаквам, аз се срамувам от вас.

Велислав Минеков, скулптор

Бел. ред. Преди дни професор Минеков спечели конкурс във Фуджоу, Китай, побеждавайки над 2000 скулптори от цял свят.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.