Писателят Ангел Игов не остана безразличен към скандалното уволнение на художника Владо Руменов.  Ето какво сподели той в личния си профил във „Фейсбук”:

„Преди месец ми беше присъдена наградата "Христо Г. Данов" – учредена от Министерството на културата, Националния център за книгата и община Пловдив. Ако министерството изобщо се интересува от мнението на хората, които награждава – мисля, че то трябва да бъде управлявано от човек, притежаващ поне елементарно уважение към демократичните институции и свободата на медиите. Като за начало. И мисля също, че немалкото хора, отличавани през годините с тази награда – или с други свързани с министерството награди – също биха могли да кажат нещо по тази тема. Да не би случайно някой да си мисли, че като "им дава награди", с това действие зачислява и тях "на държавната ясла".

‪#‎ОСТАВКА‬”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 149 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора