До Министерството на културата

До Столичната община

До Министерството на туризма  

Ние, долуподписаните граждани на България, разбираме, че целта на проект „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика“ е да се развива София, чрез стимулиране на туризма. Дотук добре. Още повече, че за разлика от други подобни проекти, които местната власт си е изсмукала от пръстите като политическа самоцел и/или единствено с цел обогатяване на приятелски фирми, този археологически обект има (имаше!) истински потенциал да бъде добър туристически продукт. Няма нищо лошо културни ценности да бъдат управлявани и с търговска цел, но не по този начин! Това се получава добре, само когато не е за сметка на тяхната културна и историческа стойност, нито за сметка на техния автентичен и естетичен външен вид. И именно Министерство на културата би трябвало да прилага такива политики, че да гарантира това. Вместо това, то стана двигател на точно противоположни порочни практики. Има нещо изначално сбъркано и дори конфликт на интереси в този и други проекти – няма как министерството едновременно да защитава културна ценност и в същото време да бъде бенефициент по проект за развитие на туризма, т.е. инвеститор. Много по-логично би било Столичната община да инвестира в него, а министерството и свързаните с него институции да упражняват контрол. Друг е въпросът дали с волята и нагласите на настоящия министър това е възможно. Това е също критика и към органите, които планират и управляват европейските фондове. В резултат на тези недомислици сега в откритата част на археологическия обект има пълна подмяна и грозен кич. Предложеното решение за консервация и експониране представлява неуважение и обида към всички потенциални посетители, независимо дали са туристи или жители на София. Неуважение и обида е, защото вместо стремеж към познание и естетическа наслада, очаква от тях цъкане с език и потребителски навици като от целева група за продажба на гипсови лебеди и градински джуджета. Толкова за туризма.

За археология и архитектура ние, обикновените граждани неексперти, не можем да говорим. Няма как, обаче, напълно да бъдат заглушени от министерството на бутафорията гласовете на неудобните специалисти. Те неведнъж са се произнасяли за демонтираните структури, за липсата на последователност, за липсата на проектна документация, за необоснованото експониране на открито, за непропорционално високите надзиди, мачкащи оригиналния градеж, за нелепите арки, за абсурдния равномерно стъпаловиден завършек на зидовете, за неудачното смесване на материали с ярки цветове, за бетоновия разтвор между камъните на древен път и т.н. В този смисъл, предложеното решение е не само обида, но и престъпление.

За липсващата документация, за финансовите параметри и за подробностите по обществените поръчки въпросите се трупат все повече, заради пълната непрозрачност от самото генериране на проекта до този момент.

Ето защо ние настояваме:

- Столичната община, като естествено логичен домакин и стопанин на този обект, спешно и твърдо да се намеси и да играе по-активна роля в бъдещата реализация на проекта. 

- Министерството на културата спешно да спре всякакви дейности по изпълнението на откритата част и да организира дискусия на екипа на проекта с независими специалисти, на която да се обсъдят експертно възможните към момента корекции с цел спасяване на каквото е останало от Антична Сердика. 

- Министърът на културата да подаде оставка. 

- Министерството на туризма да престане да мълчи и да се замисли дали не трябва също да се намеси преди културният туризъм да се е превърнал в също толкова долнопробен като морския. 

Законите в България са такива, че възможностите за пряко участие на гражданите в държавното управление са сведени до минимум. За да бъде една подписка на гражданска инициатива с формална тежест, се изискват толкова усилия, че докато се реализира тя, решаването на проблема вече става безпредметно. За сметка на това, в Европа онлайн-подписките важат и настоящата ще бъде внесена и там като допълнение към сигнала до ЕК за безобразията по въпросния проект.  

Граждани на Република България    

Вижте петицията тук.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...