Вежди Рашидов – един от най-верните хора на премиера Борисов, не можа да стане на академик. Но последното разглеждане на номинациите в БАН той е бил представен от акад. Людмил Стайков като за него не е имало никакви негативни оценки, но при гласуването не е събрал необходимите 2/3 от гласовете.

„Обидно ми е! Представил съм цялата си биография, направил съм повече от 50 изложби по цял свят, но явно не съм оценен в собствената си родина", възкликва пред „Епицентър“ сегашният председател на парламентарната комисия по култура.

Новината се приема като изнеднадваща заради солидни политически връзки на Рашидов. Кандидатурата му е в категорията „Изкуство“ и е направена от Светлин Русев (1933-2018). По думите на Рашидов той е подкрепен от 16 академици, 5 университета и всички творчески съюзи в страната. 

Известният с титлата си „главен мултак на републиката“ има зад гърба си два манданата като министър на културата по време на управлението на ГЕРП, белязани с постоянни скандали. Рашидов е носител на ордена „Стара планина“, връчен му от Георги Първанов през 2004 г. Оттогава е и член-кореспондент на Българската академия на науките.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.