"Относно НИМ - да, няма конкурс, защото никой не познава до кътните зъби НИМ. Изключителен, работоспособен човек е, има нужда от човек, който разбира тази материя, това един от най-тежките ни музеи." Така министърът на културата Вежди Рашидов е отговорил на депутати защо от 2007 г. няма конкурс за директор на Националния исторически музей, съобщи "Дневник". От отговора се разбра, че Рашидов не смята да се съобразява с разпоредбите, защото конкурсите създават "драми", а личната му преценка е по-добра.

Музикалното училище "Любомир Пипков" и НИМ са най-драстичните примери. Божидар Димитров е в пенсионна възраст и неведнъж граждани са искали оставката му..

"Смятате ли, че не можех да си сложа братовчедите по тези сладки места? Можех, но не го направих и ще ви обясня защо", каза министърът. Според него в България имало тежък проблем с менажирането в изкуствата, защото нямало институт, който да подготвя кадри, а "не всеки културтрегер" ставал за управленец. "Тези конкурси колкото и да са демократични, създават големи трудности. Дори конкурсното начало в културата е вредно. Защото кодекса на труда, четири години, драми аз не искам никого да уволня, да му търся кереза".

Според Рашидов важно било хората в институтите да са мотивирани и спокойни, а с конкурсите можело да се изберат "некадърни" хора. Затова те се обявявали по усмотрение на министерството. "Музикалното училище. Помолих да изчакат още два месеца, пенисонира се жената, цял живот е работила честно и почтено и един добър директор", илюстрира логиката си той. Там не е имало конкурс от 27 години. 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Любовта е стъкло, през което дори и чудовище изглежда възхитително.“

Алберто Моравия, италиански писател, роден на 28 ноември преди 116 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие