Казионният Съюз на българските писатели (СБП), наследник на комунистическата организация, която остана в историята с репресиите срещу талантливи автори, набра няколко точки преднина спрямо конкуретнтото сдружение, в което членуват писатели с антикомунистически възгледи. 

Министерството на културата съобщи, че Вежди Рашидов е подписал меморандум за сътрудничество със СБП и се е ангажирал с подкрепа на членуващите в него автори. 

Председателят на СБП Боян Ангелов пък благодарил за оказваната досега подкрепа и без въпросния меморандум. Той изброил като примери отбелязването на 100-годишнината от гибелта на Димчо Дебелянов, за която през 2016 г. бе издаден сборник, организирани бяха кръгла маса и литературно четене в столична галерия; осъществяването на два изключително важни проекта за българската литература – „Азбучникът” и Христоматия със значимите писатели и поети на България, които вече се ползват като учебни помагала.

Ангажирането на министъра (макар и в оставка) с членове на конкретни организации е лош знак за пристрастността на представляваната от него институция, когато трябва да се решава кой да бъде финансиран и кой подпомогнат. Покрай скандала с отказания от Стефан Цанев орден "Златен век" Рашидов директно призна, че лично се меси кой да получава наградите в България. 

"В близкото минало подписах една награда и то с голямо удоволствие – лично мой избор бе ти да бъдеш награден с Националната награда „Христо Г. Данов“, заедно с парични средства. Ти я прие с радост и с охота, а аз бях щастлив, защото знаех, че я заслужаваш", заяви писмено Рашидов в открито писмо до Цанев.

По този начин лъсна изключителната грозота на отношенията между властта и творците, които тя смята, че стоят по-долу от нея и тя може да им дърпа конците. В демократичните държави тези отношения се определят като търговия с влияние и това се смята за престъпление. 

„Лунатиците нямат възраст. Ако бяхме луди, ти и аз, можехме да сме доста по-млади.”

Ясунари Кавабата, японски писател, роден на 11 юни преди 127 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.

Те се сражаваха за републиката (ревю)

Каква ще бъде съдбата на „Мандалореца и Грогу““. Безспорно той ще направи пари, но те няма как да се сравняват с приходите на „Аватар“ на Джеймс Камерън.

Да помниш бъдещето (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Стела Марис“ на Кормак Маккарти