ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ, "Фейсбук"

Прочетох, че бившият министър на културата, а сега председател на комисията за медии и култура Вежди Рашидов се е изказал в телевизионно предаване по повод писмото за ОСТАВКА, подписано от над 1200 души, свързани с културата, интелектуалния труд и образованието. Нарекъл е мои колеги, съмишленици, а и немалко мои приятели в този списък “пълнеж”. Не намирам думи да изразя отвращението си от това изявление.

По мой адрес Рашидов е казал следното:

“Карабашлиев ли беше това момче… В Брюксел го предложих там на Кристалина да го наградят, нали се връща от Америка, а който се връща от Америка, ние много го тачим. Дадох му коктейл в една банка на представянето на книгата му в Брюксел. Сигурно сега това е форма на благодарност.”

От малки са ни учили, че “по-умният отстъпва” и затова би било редно да подмина с мълчание и тази, както много други клевети по мой адрес през годините. Но мисля, че тази глупава мантра ни е докарала на този хал. А и човек, за едната си чест живее, затова ето и някои факти:

1. Моето гостуване в Брюксел през 2012 беше по покана на Постоянното представителство на България в Брюксел, а не от Министерство на Културата.

2.  Моето гостуване беше НЕ за представяне на “книгата ми” (коя точно книга?!), а по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост 24-ти май!

3. Награда от Кристалина Георгиева не съм получавал. Не съм получавал и хонорар.

Ето и част от самата покана:

“Затова вярваме, че точно в деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската култура и духовност ще можем да ви посрещнем в Брюксел. Десетки и без преувеличение стотици млади и способни българи, които работят в европейските институции, несъмнено ще се радват точно на такъв разговор, с концерт и с изложба да свържат сърцата си с България на светлия за всички ни ден. Моля да ми кажете дали приемате искрената ни покана? Имате ли възможност да пътувате през май и да дойдете в Брюксел?”

Та, факт е, че през 2012 гостувах в Брюксел и изнесох беседа по повод 24 май. Беше изключително зареждаща среща със сънародници от Постоянното представителство на България — четящи, интелигентни и свестни хора — с една дума “пълнеж”.

На самата среща, мисля, че Рашидов не се появи. Дойде на последната част — “коктейла”.

 

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 162 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден