„Не бих“ – така отговори служебният министър на културата Рашко Младенов на въпрос на Нова телевизия би ли дал наградата „Златен век“ на Димитър Иванов. Награждаването на бившия шеф на Шесто управление на комунистическата Държавна сигурност предизвика скандал миналия месец. 

За театралната реформа Младенов каза: 

„Ще се опитам при театрите да направя някакво райониране. Т.е. тези театри, които са най-зле, да могат по някакъв начин да живеят.“ 

Въпреки че призна, че за два месеца нищо не може да се направи, министърът все пак има намерение да въведе работата по проекти – „така, както е по цял свят“. 

„Ние тук сме се затворили в над 30 държавни театри, които се субсидират по един и същи начин“, каза Младенов. 

На въпрос дали страната има нужда от галерия като „Квадрат 500”, за чието дострояване вече се разбра, че има проблем, министърът каза: 

„Всичката Мара втасала, имаме толкова тежки проблеми, в които са включени толкова много хора, работещи в областта на културата.“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 149 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора