Председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов беше гост на сутрешния блок в Bulgaria on Air, където според привичките си насити разговора с много мъдрост и послания. Представяме последната част на разговора - този път дори не съкращаваме любимия въпрос на г-н Вежди - ателието, изкуството, галерията, вселената на твореца Рашидов!
***
Вашите прогнози: какво ще се случи през 2019-а? И все пак някакви послания, такива хубави, да отправим към хората в навечерието на празниците.
- Ами през тая година ше се направят още малко магистрали - щото едновременно ревеме, че Югозападна България е зле, дай боже, да е добре, сега всички са радват, че ходят за два часа и половина до Бургас, преди ревяхме, че два часа не можем да излеземе от Петолъчката в Сливен, ма бързо забравяме, ний сме такъв [вероятно - народ]. Фандъкова ше напрай още 15-20 детски градини, след като напрай 60-70...
Ще бъде ли преизбрана за кмет на столицата?
- Аз бих пожелал такъв кмет на София - като нея. Не защото е от ГЕРБ, аз не съм от ГЕРБ, спокойно. Но аз виждам, че тя е един добре работещ, всеотдаен кмет, строящ кмет!
Казахте, че не сте от ГЕРБ, как така не сте от ГЕРБ?
- Не съм член на ГЕРБ. Аз съм...
Но сте депутат от ГЕРБ.
- Ееее, едно е да си партиен функционер, друго е да си свободен артист от гражданската квота.
В-щ: Все пак, като сте народен представител, имате връзка с партията.
- Аз защитавам единствено полето на културата и си върша работата...
Айде за културата! Кога хората могат да видят вашата изложба, днес я откривате - акварели. 40 акварела и 12 скулптури.
- Да. Мляс. Амиии до Нова година. Предполагам, че ще ги виждат. Това е втора изложба в "Сан Стефано", прекрасна галерия, голяма, едновременно на Волен в галерията една, мънички акварели, много интимни, много сладки станаха, симпатични.
Как беше - малък акварел, малка водка!
- Малък формат, малък акварел, малка водка, защо не?! Животът е това! И разбира се, една хубава малка жена, защо ми е огромна жена, кво да я прайм?!
Главите, които сте представили в скулптурите, това са 12 глави. Какво има във вашата глава и какво си пожелавате за празниците?
- Вижте, тенденциозно, вижте, пейзажът е всичко, което ни заобикаля, всичко в цвят. Много интересно. Но главата е вечната тема. Де факто изкуството се заражда заради пустата глава! Това са портретите на етрусите, на маите, Египет, Византия, Рим! Защото портретът е послание за образ във времето. Ако ний нямахме образите - на Юлий Цезар, на Нефертити (ако трябва да сме прецизни, г-н Рашидов произнесе името Нефритити, б.р.), Аменкотеп или Рамзес Втори, Трети, Пети, който и да вземем - ний днеска нямаше да съдиме за империята, за мощта и за образа.
Има ли сега сред българските политически фигури човек, когото бихте пресъздал в скулптура?
- Не, не. Не. Не. Скулптурата не е забавление на плаката, той не е плакат. Плакатът има други предназначения - както и карикатурата. То не е от това изкуство, то е ежедневна злободневка. Скулптурата е във вечността. То има смисъл, когато оставяш образи, значими във времето. Защото, вижте, последно ще ви кажа, явно времето та притиска. Хората не коленичат - нито във вашто студио, нито на улицата, нито некъде пред тоалетната да се молят на Господ. Хората търсят амвона. Защо? Ами един художник е сложил образа на Христос. Търсят образа. Посланието за образ е уникално нещо. Затова портретът е основата на изкуството. Целият Рим лежи върху портрети, цяла Византия, да не говориме за изключителните портрети на Пикасо в съвремието и куп други артисти големи.
Да си пожелаем тогава добри портрети и добри послания през следващата година.
- Дай боже!... И щастливо прекарване. Да ви е хубаво, весело - и здраве!
