в. "СЕГА"

Председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов беше гост на сутрешния блок в Bulgaria on Air, където според привичките си насити разговора с много мъдрост и послания. Представяме последната част на разговора - този път дори не съкращаваме любимия въпрос на г-н Вежди - ателието, изкуството, галерията, вселената на твореца Рашидов! 

***

Вашите прогнози: какво ще се случи през 2019-а? И все пак някакви послания, такива хубави, да отправим към хората в навечерието на празниците. 

- Ами през тая година ше се направят още малко магистрали - щото едновременно ревеме, че Югозападна България е зле, дай боже, да е добре, сега всички са радват, че ходят за два часа и половина до Бургас, преди ревяхме, че два часа не можем да излеземе от Петолъчката в Сливен, ма бързо забравяме, ний сме такъв [вероятно - народ]. Фандъкова ше напрай още 15-20 детски градини, след като напрай 60-70...

Ще бъде ли преизбрана за кмет на столицата?

- Аз бих пожелал такъв кмет на София - като нея. Не защото е от ГЕРБ, аз не съм от ГЕРБ, спокойно. Но аз виждам, че тя е един добре работещ, всеотдаен кмет, строящ кмет! 

Казахте, че не сте от ГЕРБ, как така не сте от ГЕРБ? 

- Не съм член на ГЕРБ. Аз съм... 

Но сте депутат от ГЕРБ. 

- Ееее, едно е да си партиен функционер, друго е да си свободен артист от гражданската квота. 

В-щ: Все пак, като сте народен представител, имате връзка с партията. 

- Аз защитавам единствено полето на културата и си върша работата...

Айде за културата! Кога хората могат да видят вашата изложба, днес я откривате - акварели. 40 акварела и 12 скулптури. 

- Да. Мляс. Амиии до Нова година. Предполагам, че ще ги виждат. Това е втора изложба в "Сан Стефано", прекрасна галерия, голяма, едновременно на Волен в галерията една, мънички акварели, много интимни, много сладки станаха, симпатични. 

Как беше - малък акварел, малка водка!

- Малък формат, малък акварел, малка водка, защо не?! Животът е това! И разбира се, една хубава малка жена, защо ми е огромна жена, кво да я прайм?! 

Главите, които сте представили в скулптурите, това са 12 глави. Какво има във вашата глава и какво си пожелавате за празниците? 

- Вижте, тенденциозно, вижте, пейзажът е всичко, което ни заобикаля, всичко в цвят. Много интересно. Но главата е вечната тема. Де факто изкуството се заражда заради пустата глава! Това са портретите на етрусите, на маите, Египет, Византия, Рим! Защото портретът е послание за образ във времето. Ако ний нямахме образите - на Юлий Цезар, на Нефертити (ако трябва да сме прецизни, г-н Рашидов произнесе името Нефритити, б.р.), Аменкотеп или Рамзес Втори, Трети, Пети, който и да вземем - ний днеска нямаше да съдиме за империята, за мощта и за образа.

Има ли сега сред българските политически фигури човек, когото бихте пресъздал в скулптура?

- Не, не. Не. Не. Скулптурата не е забавление на плаката, той не е плакат. Плакатът има други предназначения - както и карикатурата. То не е от това изкуство, то е ежедневна злободневка. Скулптурата е във вечността. То има смисъл, когато оставяш образи, значими във времето. Защото, вижте, последно ще ви кажа, явно времето та притиска. Хората не коленичат - нито във вашто студио, нито на улицата, нито некъде пред тоалетната да се молят на Господ. Хората търсят амвона. Защо? Ами един художник е сложил образа на Христос. Търсят образа. Посланието за образ е уникално нещо. Затова портретът е основата на изкуството. Целият Рим лежи върху портрети, цяла Византия, да не говориме за изключителните портрети на Пикасо в съвремието и куп други артисти големи. 

Да си пожелаем тогава добри портрети и добри послания през следващата година. 

- Дай боже!... И щастливо прекарване. Да ви е хубаво, весело - и здраве!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

Александър Солженицин, руски писател, роден на 11 декември преди 105 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.