Бившият министър на културата Вежди Рашидов се извини за репликата си, че тези, които са останали да живеят в България, не става и за чеп за зеле.

 „Извинявам се за репликата, че останалите у нас за "чеп за зеле не стават"! Съжалявам“, заяви действащия депутат от ГЕРБ  пред "Епицентър. бг"

„Тъжно ми е, че се възприе лошо! Целият ми съзнателен живот е бил да съм добър български гражданин и да обичам хората, с които живея, тъй като аз съм живял с изключителни българи. Ако някой ме е разбрал погрешно - искрено съжалявам и се извинявам, защото не го мисля така. За съжаление прозвучало е погрешно, извинявам се, ако съм наскърбил някого. Моля хората да не го приемат така!  Живи хора сме, стават грешки, не съм 100-процентов политик, понякога прекалено свободно се изказвам", добави Рашидов. 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков