Да бъде създадена "музикална полиция", "инспекторат от поне 10-12 души", които да следят за спазването на закона за авторското право в заведения, магазини и други търговски обекти, в които се пуска музика. Това са поискали певци и композитори, сред които Митко Щерев, Тончо Русев, Васил Найденов, Богдана Карадочева, Стефан Димитров и други, на среща с министъра на културата Вежди Рашидов, съобщи пресцентърът му. В разговора са участвали и Иван Димитров - изпълнителен директор на „Музикаутор”, Боил Банов - заместник-министър на културата, Георги Дамянов - директор на дирекцията „Авторско право и сродни права”.

"Хубаво и похвално е, че кметовете в страната организират големи градски празници и радват с безплатни концерти хората, но за съжаление немалък процент от тези прояви, финансирани от общините, са с неуредени авторски права, което сериозно ощетява творците и авторите и вреди на музикалната индустрия", са се оплакали Найденов и Щерев. Композиторът Стефан Димитров е посочил че радиото и телевизиите рядко пускат българска музика.

„Имам и лични наблюдения, че действащото законодателство в сферата на авторските права далеч не винаги се спазва в много заведения в страната – най-вече пиано барове, клубове, ресторанти с жива музика. Длъжни сме да направим необходимото, в това число и по линия на законодателни промени, собствениците на такива търговски обекти, да предоставят всяка година на кметовете на общини при поискване доказателства за отстъпените им права за публично изпълнение на живо или чрез запис на произведения, на записани изпълнения, на звукозаписи или на записи на аудио-визуални произведения”, е казал Васил Найденов.

Вежди Рашидов е поел ангажимент за сформиране на работна група, която да подготви промени в закона. По думите му може да бъде предложена препоръчителна квота за излъчване на българска музика в електронните медии, които се издържат от данъкоплатците.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно и в дух на любов.“

Хариет Бичър Стоу, родена на 14 юни преди 213 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…