Да бъде създадена "музикална полиция", "инспекторат от поне 10-12 души", които да следят за спазването на закона за авторското право в заведения, магазини и други търговски обекти, в които се пуска музика. Това са поискали певци и композитори, сред които Митко Щерев, Тончо Русев, Васил Найденов, Богдана Карадочева, Стефан Димитров и други, на среща с министъра на културата Вежди Рашидов, съобщи пресцентърът му. В разговора са участвали и Иван Димитров - изпълнителен директор на „Музикаутор”, Боил Банов - заместник-министър на културата, Георги Дамянов - директор на дирекцията „Авторско право и сродни права”.

"Хубаво и похвално е, че кметовете в страната организират големи градски празници и радват с безплатни концерти хората, но за съжаление немалък процент от тези прояви, финансирани от общините, са с неуредени авторски права, което сериозно ощетява творците и авторите и вреди на музикалната индустрия", са се оплакали Найденов и Щерев. Композиторът Стефан Димитров е посочил че радиото и телевизиите рядко пускат българска музика.

„Имам и лични наблюдения, че действащото законодателство в сферата на авторските права далеч не винаги се спазва в много заведения в страната – най-вече пиано барове, клубове, ресторанти с жива музика. Длъжни сме да направим необходимото, в това число и по линия на законодателни промени, собствениците на такива търговски обекти, да предоставят всяка година на кметовете на общини при поискване доказателства за отстъпените им права за публично изпълнение на живо или чрез запис на произведения, на записани изпълнения, на звукозаписи или на записи на аудио-визуални произведения”, е казал Васил Найденов.

Вежди Рашидов е поел ангажимент за сформиране на работна група, която да подготви промени в закона. По думите му може да бъде предложена препоръчителна квота за излъчване на българска музика в електронните медии, които се издържат от данъкоплатците.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 139 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?