РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „Стършел”

Вие както искате, аз смятам, че културният министър не трябва да подава оставка.

Какво толкова е направил? Ако смятате, че е засегнал водещия Георги Ангелов от БНТ, като деликатно му е намекнал, че деца има, а министърът знае мръсни тайни за тях – не сте прави. Ако беше така, Съюзът на българските журналисти щеше да реагира. Последният път, когато защити журналист, бе само преди една година – когато колега пострада от хвърлена бомбичка по време на мач!

Смятате, че светкавичното уволнение на реставратора на Националната галерия Владимир Руменов заради участие в телевизионно предаване е несправедливо? Ами – и министърът очевидно смята така, той дори помоли директорката на галерията да измислела как да върне току-що изхвърления от нея на улицата!

Мислите, че е унизително, че нарече професионалистката, която единствена успя да организира изложба на Кристо в България, главния куратор на Националната галерия Мария Василева, “портиер”? Ако беше унизително – Съюзът на българските художници със сигурност щеше да се обади. Ще се обади! Друг път.

Любопитен факт е, че всички телевизии, които се опитаха да поразсъждават по случая, в един глас се оплакваха, че художниците и изкуствоведите, противници на г-н Рашидов, поканени да участват в предаванията им, отговаряли или, че не са в София, или, че са в отпуск, или, че не им се говори, тя работата била ясна.

Кое й е ясното?

Стана ли ясно защо в независимата от всичко, освен държавните реклами, всекидневна преса се явиха само защитници на г-н Рашидов и поста му? Не – стана ясно само защо сме на 113-о място по свобода на словото.

Стана ли ясно дали парламентарните репортерки са пуйки или са патици? Премиерът­ Борисов в две свои миналогодишни изявления се колебаеше как да ги определи, та ги наричаше и по двата начина. А щом той се колебае – значи не е ясно. Но в никакъв случай не е презрително отношение към професията репортер.

Стана ли ясно дали някой звънна на г-жа Зурлева в Нова телевизия, за да изхвърли карикатуриста Чавдар Николов заради карикатура, която не му харесала? За малко да остане неясно - яснота внесе само „Стършел” в брой 3645 от 3 юни, от който читателите разбраха, че всичко у нас може да бъде командвано по телефона.

Като си говорим за телефони, стана ли ясно дали г-н Рашидов е крещял по телефона на директора на Националната галерия г-жа Слава Иванова, защото не му харесало какво била казала за бутафорните крепости и непрофесионални паметници кураторката Мария Василева? Вариантите са два – ако е крещял, говори зле за министъра. Ако не се е обаждал, а директорката сама е преценила, че така ще се хареса повече на началството – значи е нормално българско подлизурство, за което министърът не може да носи отговорност.

Любопитно е да се погледне подписката за оставката на министъра. Повече от хиляда подписа за два дни – и нито един от работещ в Националната галерия. Което със сигурност означава не, че хората ги е страх, а че изцяло и безрезервно са съгласни да бъдат съгласни, да ги ругаят и заплашват заради едно изречение, преценено от някого като неправилно, срещу мизерна заплата.

Затова си мисля, че министър Рашидов не трябва да подава оставка. Какъв е смисълът да си ходи? Следващият, когото гудят в министерското кресло, също ще крещи по телефоните, ще нарича дейците на културата портиери (може и чистачки – давам предложение), изтървалите някакво несъгласие ще отиват на борсата, а министърът ще им поднася след това извинения и ще обяснява, че е реагирал емоционално.

То и бат`Сали реагира емоционално, като заплаши трима полицаи едновременно, че им хвръкнат пагоните, но сравнението е некоректно – може ли да сравняваме културата на бат`Сали, с културата на министъра на културата! Той полицаите направо си ги дърмонеше, като беше по-млад!

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 210 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.