РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „Стършел”

Вие както искате, аз смятам, че културният министър не трябва да подава оставка.

Какво толкова е направил? Ако смятате, че е засегнал водещия Георги Ангелов от БНТ, като деликатно му е намекнал, че деца има, а министърът знае мръсни тайни за тях – не сте прави. Ако беше така, Съюзът на българските журналисти щеше да реагира. Последният път, когато защити журналист, бе само преди една година – когато колега пострада от хвърлена бомбичка по време на мач!

Смятате, че светкавичното уволнение на реставратора на Националната галерия Владимир Руменов заради участие в телевизионно предаване е несправедливо? Ами – и министърът очевидно смята така, той дори помоли директорката на галерията да измислела как да върне току-що изхвърления от нея на улицата!

Мислите, че е унизително, че нарече професионалистката, която единствена успя да организира изложба на Кристо в България, главния куратор на Националната галерия Мария Василева, “портиер”? Ако беше унизително – Съюзът на българските художници със сигурност щеше да се обади. Ще се обади! Друг път.

Любопитен факт е, че всички телевизии, които се опитаха да поразсъждават по случая, в един глас се оплакваха, че художниците и изкуствоведите, противници на г-н Рашидов, поканени да участват в предаванията им, отговаряли или, че не са в София, или, че са в отпуск, или, че не им се говори, тя работата била ясна.

Кое й е ясното?

Стана ли ясно защо в независимата от всичко, освен държавните реклами, всекидневна преса се явиха само защитници на г-н Рашидов и поста му? Не – стана ясно само защо сме на 113-о място по свобода на словото.

Стана ли ясно дали парламентарните репортерки са пуйки или са патици? Премиерът­ Борисов в две свои миналогодишни изявления се колебаеше как да ги определи, та ги наричаше и по двата начина. А щом той се колебае – значи не е ясно. Но в никакъв случай не е презрително отношение към професията репортер.

Стана ли ясно дали някой звънна на г-жа Зурлева в Нова телевизия, за да изхвърли карикатуриста Чавдар Николов заради карикатура, която не му харесала? За малко да остане неясно - яснота внесе само „Стършел” в брой 3645 от 3 юни, от който читателите разбраха, че всичко у нас може да бъде командвано по телефона.

Като си говорим за телефони, стана ли ясно дали г-н Рашидов е крещял по телефона на директора на Националната галерия г-жа Слава Иванова, защото не му харесало какво била казала за бутафорните крепости и непрофесионални паметници кураторката Мария Василева? Вариантите са два – ако е крещял, говори зле за министъра. Ако не се е обаждал, а директорката сама е преценила, че така ще се хареса повече на началството – значи е нормално българско подлизурство, за което министърът не може да носи отговорност.

Любопитно е да се погледне подписката за оставката на министъра. Повече от хиляда подписа за два дни – и нито един от работещ в Националната галерия. Което със сигурност означава не, че хората ги е страх, а че изцяло и безрезервно са съгласни да бъдат съгласни, да ги ругаят и заплашват заради едно изречение, преценено от някого като неправилно, срещу мизерна заплата.

Затова си мисля, че министър Рашидов не трябва да подава оставка. Какъв е смисълът да си ходи? Следващият, когото гудят в министерското кресло, също ще крещи по телефоните, ще нарича дейците на културата портиери (може и чистачки – давам предложение), изтървалите някакво несъгласие ще отиват на борсата, а министърът ще им поднася след това извинения и ще обяснява, че е реагирал емоционално.

То и бат`Сали реагира емоционално, като заплаши трима полицаи едновременно, че им хвръкнат пагоните, но сравнението е некоректно – може ли да сравняваме културата на бат`Сали, с културата на министъра на културата! Той полицаите направо си ги дърмонеше, като беше по-млад!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 149 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора