Мариупол, 2023 г.

------

АНАСТАСИЯ БУЦКО, DW

Бил е необичайно студен зимен ден - дори за Русия. На 5 март 1953 г. термометрите падат до минус 18 градуса. В московското предградие Кунцево, където се е намирала "близката дача" на Йосиф Сталин, той прекарва последните дни и часове то живота си.

Около 21,50 ч. вечерта лекарите констатират смъртта на 74-годишния Сталин. Свикана е специална комисия, обявен е национален траур, а пред Колонната зала в Москва се образуват дълги опашки от хора. Там, в центъра на Москва, е положено тялото на "бащата на народите".

Култът към личността

На съветското ръководство му бяха необходими цели три години, за да се разграничи от култа към личността на Сталин. Това става през февруари 1956 година. И едва през 1960-те години за първи път публично се признава кой е бил Сталин в действителност, а именно - масов убиец.

Йосиф Джугашвили е роден в Грузия, по-късно той приема псевдонима "Сталин" и управлява Съветския съюз от 1923 г. По оценки на историците през трите десетилетия на "сталинизма" жертви на терора са станали до 40 милиона души - екзекутирани, убити от глад и недоимък, разстреляни или осакатени. Милиони загиват в ГУЛАГ. Провеждат се масови депортации, влиятелни личности на руската култура - писатели, поети, актьори, учени, режисьори - са обявявани за "врагове на народа", изтезавани и убивани.

"Може да звучи странно, но смъртта на Сталин е първият ми съзнателен детски спомен", казва Ирина Шчербакова пред DW. Съоснователката на правозащитната организация "Мемориал" е носителка на Нобелова награда за мир през 2022 г.

"По онова време, през 1953 г., бях малка, но добре помня смъртта на Сталин", казва 72-годишната историчка. "Възприемах я по детски, особено атмосферата на леден студ и страх - последните месеци от времето на Сталин бяха просто оловни, много потискащи."

Балсамираното тяло на тиранина, което първоначално е положено до мумията на Ленин в мавзолея на Червения площад, през 1961г. е погребано край стените на Кремъл. Безбройните паметници и бюстове на Сталин в Съветския съюз и други страни от Източния блок, които дотагава са неразделна част от градския пейзаж, са унищожени - претопени, заровени, хвърлени в реките.

Размразяването през 60-те години на 20-ия век променя страната и подготвя почвата за Перестройката двадесет години по-късно. През 1989 г. е основана "Мемориал" - мрежа от правозащитни организации, която се занимава основно с преодоляването на последиците от терора на Сталин.

Путинова Русия: Сталин отвръща на удара

А в днешна Русия? Възражда ли се култът към Сталин? Дълго време това изглеждаше немислимо. "Подобна тенденция обаче започна да се забелязва около 2014 година с анексирането на Крим", отбелязва в интервю за ДВ руската журналистка и публицистка Ирина Расторгуева, която също като Шчербакова живее в Берлин.

"През 90-те и 2000-те години вече имаше първи опити за поставяне на паметници или бюстове на Сталин, особено из провинцията или например в родното място на Сталин в Грузия. Но това не може да се сравни с онова, което се случва сега", казва Расторгуева пред DW.

По случай 80-годишнината от края на Сталинградската битка на 1 февруари 2023 г.  във Волгоград беше открит бюст на Сталин. А кметът на града заяви, че имало "някои страни, които искат да заличат спомена за великата победа на Съветската армия", което обаче нямало да бъде позволено. Нещо повече - по случай годишнината от битката Волгоград дори беше символично преименуван на Сталинград – само за един ден.

„Можеха веднага да преименуват града на Путинград", казва Расторгуева. За нея освещаването на паметника на Сталин е "доказателство за новата парадигма, за новия начин, по който Кремъл е наредил да се интерпретира историята".

 

"Със Сталин/Путин ние ще победим!"

Логиката, която се крие зад това, е следната, обяснява Ирина Шчербакова: "Победата във Втората световна война е последният общ знаменател, последният коз на руската пропаганда, защото в момента в Украйна всичко изглежда доста печално. Но кой спечели Втората световна война? Сталин! А кой е днешният Сталин? Ами Владимир Владимирович! Путин е нашият Сталин, с него ние ще победим!".

"И внезапно се оказва, че не съюзниците, не Червената армия, нито дори "героичният съветски народ" (както се изразява Никита Хрушчов в антисталинистката си реч от 1956 г., бел. ред.) са спечелили Втората световна война, а лично Сталин. Този извод обаче е доста нов - от Путиново време“, отбелязва още Ирина Шчербакова.

 

Не се вижда краят на неосталинизма

Задава ли се край на неосталинисткия култ? Ирина Шчербакова смята, че това няма да стане в обозримо бъдеще, не и докато Владимир Путин е начело на държавата. Дори и днес, 70 години след смъртта на диктатора, Русия не е приключила с процеса на десталинизация:

"Нашата организация "Мемориал" свърши огромна работа. Но ние бяхме просто една неправителствена организация, а нея я закриха. Задача на държавата е да признае собствените си престъпления, а задачата на гражданите е да признаят, че са живели в престъпна държава. И двете неща досега не са се случили."

Един ден, в това историчката Шчербакова е убедена, в руските учебници ще има глави за "сталинизма", а също и за "путинизма". "Но още преди това Русия трябва да поеме отговорност за онова, което се случва в Украйна и да плати цената. И тази цена ще бъде много висока."

 

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков