До Мария Павлова,

Министър на правосъдието на Република България

От Сдружение “Гражданска инициатива за демонтиране на

паметника на съветската армия”

Уважаема Г-жо Павлова,

Сдружение “Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия” работи в последните пет години с различни български институции в посока постигане на съгласие за необходимостта от демонтиране и преместване на паметника на съветската армия от Княжеската градина в центъра на София.

През последната година нашето Сдружение направи обстоен юридически анализ на документите, свързани със статута на паметника, както и съответно на решенията и действията на отговорните институции. Резултатите от това изследване показаха, че въз основа на § 10. (1) от ПЗР на Закона за общинската собственост, приет през 1996 г., и Акт за държавна собственост № 3418 от 18.09.1947 г., паметникът на съветската армия представлява общинска собственост.

С решение № 19 на Столичния общински съвет по протокол № 6 от 25. 02. 1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г., органът на местно самоуправление в София е изявил ясно желанието си за демонтиране на паметника на съветската армия в Княжеската градина в София.

Според становище на Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата № 4800-55/16.05.2012 г., паметникът няма статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство.

Чрез писмо № 14-00-151 / 15.07.2015 г. Министерството на отбраната излезе със становище, че Паметникът на съветската армия не влиза в обхвата на Закона за военните паметници и не е регистриран като военен паметник по смисъла на закона.

Историческото познание и документи ни позволяват със сигурност да знаем, че Съветска Русия обявява война на България на 5 септември 1944 и че съветските войски установяват режим на окупация в страната ни в периода септември 1944 – юли 1947. В Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, гласуван от Народното събрание през 2000 г., чл. 1, ал.1 гласи: „Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция”.

Госпожо Министър,

С голяма изненада научихме, че на 23 февруари 2017 г. от името на  Министерството на правосъдието на Република България, е бил положен венец пред Паметника на съветската армия. С оглед на гореизложените факти, решения, становища и закони, изразяваме крайното си недоумение от това действие. В тази връзка имаме следните въпроси към вас:

Какъв е конкретният повод да бъде поднесен подобен венец?

Каква е причината да бъде избран точно Паметника на съветската армия, в Княжеската градина, за поднасяне на венеца?

По чие разпореждане е бил поднесен венецът?

Бихте ли била любезна да ни предоставите копия, съгласно Закона за достъп до обществена информация, на всички вътрешноведомствени документи свързани с решението за поднасяне на споменатия венец?

Вярваме, че Министерството на правосъдието на Република България е призвано да защитава и отстоява силата на правото, да работи за върховенството на закона, и да бъде двигател за съдебни реформи, включително такива, които да позволят съдебно преследване на престъпленията на комунизма, за които няма морална давност. Актът на поднасяне на венец от страна на повереното Ви министерство пред паметник, възхваляващ обявения от Народното събрание за престъпен, комунистически режим, буди сериозно безпокойство. Надяваме се с общи усилия, да открием причината за това недоразумение и произтичащите от него нарушение на престижа и достойнството на повереното Ви министерство и на интересите на Република България.

Приемете, госпожо Министър, израза на полагащото се към Вас почитание.

Прилагаме: снимка на венеца, направена на 23 февруари 2017 г., пред паметника на съветската армия.