ОЙГЕН ТАЙЗЕ, DW

Свръхбогаташите на Русия се къпят в невиждан лукс. Но техните пари са кървави. Кръвта от Украйна полепва и по техните ръце. Олигарсите, които изпълняват "мокрите" поръчки на Путин, са съучастници в тежки престъпления.

Те имат басейни с джакузита, собствено кино на борда, изискани помещения за хранене, огромни дансинги и задължителната площадка за кацане на хеликоптери. А скъпата яхта е задължителен атрибут за всеки уважаващ себе си олигарх, символизиращ неговия статут. От тази страст на руските милиардери към декадентски лукс много производители на тези плаващи дворци печелят добри пари.

Яхтата "Dilbar" на Алишер Усманов

-----------------

Само двете най-скъпи лодки за забавления на руските олигарси – "Eclipse" на Роман Абрамович и "Dilbar" на Алишер Усманов – струват 1,5 милиарда щатски долара, според оценката на запознати. Това е лукс "Made in Germany" – двете яхти са произведени в Хамбург и Бремен, където имат дълги традиции в корабостроенето.

Още през 2014 година, след анексията на Крим от Русия, в германската и европейска преса беше повдигнат въпросът за това дали демократична Европа не постъпва лекомислено, като приема охотно тези съмнителни милиарди от Русия. Подобни призиви имаше също и след отравянето на критика на Кремъл Алексей Навални. Но нищо не се случи. 

Руските новобогаташи с връзки в Кремъл

От поне двайсет години руските новобогаташи инвестират със замах в луксозни недвижими имоти в Западна Европа и харчат парите си в най-скъпите модни бутици в Париж, Милано или Рим. Те се радват на богатството си най-вече на Запад. Не в Норилск или в автономна Чукотка в далечния руски Североизток, където обикновени руснаци при изключително трудни атмосферни условия добиват от тяхно име скъпоценни метали, нефт и газ.

Руските новобогаташи изпращат децата си в най-скъпите елитни училища на Запада, в това число и в Германия, но въпреки това презират европейския идеал за свободно и демократично общество. И предпочитат да крепят клептокрацията на един диктатор, който става все по-агресивен в своите ревизионистични намерения.

Най-късно след задържането и отнемането на цялата собственост на някогашния петролен магнат Михаил Ходорковски преди близо 20 години на всеки трябва да му е станало ясно, че без проява на лоялност към Кремъл не е възможно да имаш достъп до природните суровини, с които разполага страната. Абсолютната лоялност бива възнаграждавана с лицензи за добив, с тлъсти държавни поръчки и субсидии. Никой от най-верните олигарси на Путин не остана подминат при приватизирането на големите промишлени предприятия и раздаването на важни постове в държавните концерни за добив на суровини.

Само санкции не стигат

Те заграбват милиарди и биват награждавани за това с ордени. Подкрепят всяка анексия на властелина в Кремъл, приемат всяка държавна „мокра“ поръчка на режима, всяко подло отравяне на противник на режима. А сега и кървавата завоевателна война в Украйна – първата от такъв мащаб след Втората световна война. Кръвта от Украйна сега полепва и по техните ръце. Техните пари са кървави пари. Но засега само малцина от тях са намерили място в списъците на ЕС със санкционираните руснаци.

Но дори и да бъдат добавени в тези списъци, предвидените наказателни мерки срещу тях трудно ще бъдат приложени. Както и тези срещу Владимир Путин, който междувременно също се оказа санкциониран. Руските клептократи, представители на режима а и самият диктатор  са усвоили до съвършенство през годините, в които са на власт, изкуството на прикриването.

Абсолютистки претенции

Разкритията на хвърления в затвора Алексей Навални за „замъка на Путин“ в Геленджик, Южна Русия, показва абсолютистки претенции, сходни с тези на „краля слънце“ Луи XIV. Но на хартия въпросният имот не е нито на монарха, нито на държавата, а на никому неизвестни фирми, през които са текли милиардите за построяването на този палат. При това по обиколни пътища: през сметките на конгломерат от фирми на хора, които дължат богатството си именно на владетеля в Кремъл.

Милиардните дялове във фирми на един неизвестен музикант на име Сергей Родулгин, който обаче от детството си е приятел с Путин, и чието име лъсна покрай разкритията на „Панама пейпърс“, е друг прекрасен пример за руското изкуство да се прикриват следи. Дали ще е самият диктатор, негови приятели от детството или олигарсите – всички те знаят отлично как с помощта на тъй наречените фирми-пощенски кутии и подставени лица да останат абсолютно анонимни. И в случай на нужда да не бъдат пряко засегнати от санкции.

Без западен лукс за олигарсите

В отговор на войната на Путин срещу Украйна, но и за да бъде защитена демокрацията в Германия и на Стария континент, Европа трябва да се откаже от сладката отрова на милиардите, държани от приятелите на Кремъл. Всички те до един са в списъка на санкционираните от ЕС лица. Нещо повече: за да бъдат разкривани съмнителните руски пари се налага да бъде разширена доста занемарената дейност на звеното за финансово разузнаване в Германия – Financial Intelligence Unit.

Извън политическите мерки е изключително важно да се стигне не само до Путин, но и до неговите олигарси на Запад – без изключение. Дори само благоприличието изисква да се откажем от бизнес сделки, които осигуряват доста хубав живот на помощниците на един кървав диктатор. Като начало Германия може да откаже да обслужва и ремонтира построените от германски фирми луксозни яхти на руснаци. Точно това стана в гражданския въздушен транспорт с новите санкции. Ако ще наказваме така обикновените руснаци, които искат да летят, защо тогава да щадим машите на Путин?

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Меките корици на книгите са добър вариант, но никога не могат да заменят твърдите – не стават за подпиране на врати.“

Алфред Хичкок, английски режисьор, роден на 13 август преди 123 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков