БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

 

Не знаех, че съществува тоталитарна комедия,нито пък комедия на терора,  но след като гледах „Смъртта на Сталин“ освежих своите знания.

Всъщност филмът на Армандо Янучи си е типична политическа сатира – сурова, жигосваща, цинична.

Янучи доста волно се придържа към историческите факти – има една позната опорна точа, от която тръгва – ударът, който получава Сталин на 1 март 1953 г.

Той сварва неподготвени неговите съратници – блюдолизци, които, пристигайки скоростно в прочутата вила в Кунцево се гърчат между показната скръб и желанието да възкресят „вожда на цялото прогресивно човечество“, страха от амбицията на Берия да обсеби властта и налудничавото недоверие и параноя, които ги тресат точно в такъв решителен миг, при настъпване на  СМЯНАТА , когато един от тях – въпрос на време и подготовка  – ще трябва да наследи Стопанина.

Наясно съм, че Янучи не търси в никакъв смисъл съизмерване с шедьовъра на Чаплин „Великият диктатор“ (1940) или дори с „Доктор Стрейнджлъв“ (1964) на Кубрик, на които отстъпва и като вкус и мяра, и като ниво на идейно-смислови обобщения.

Той по-скоро продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Не случайно в творбата се появява Майкъл Пейлин, създал с неподражаемо майсторство портрета на оглупелия от страх и все по-непълноценен бивш премиер Вячеслав Молотов.

Признавам, че ми се щеше постановчикът по-коректно да се отнася към историческата фактология.

Искаше ми се да видя израстването на Хрушчов до нов съветски ръководител след поредица от временни съюзи и знаменития му „закрит“ доклад на финала на ХХ конгрес на КПСС на 25 февруари 1956 г.

Вместо това във филма Никита Хрушчов на иначе много яркия и експанзивен Стив Бушеми прави бърз и необясним скок от шута на сталинските упоителни нощни бдения до екзекутор на Берия – Саймън Ръсел Бейл.

На всичкото отгоре тялото на бившия вицепремиер, надзираващ тайните служби, е не само окървавено, но и подпалено, като жертвено животно!

Израстването на Никита Сергеевич до политическия връх в СССР е продължителен процес, проточил се  три години, без да броим опита за преврат срещу него  - 18 – 21 юни  1957 г. от „бандата на Маленков, Молотов и Каганович и присъединилия се към тях Шапилов“, докато в „Смъртта на Сталин“ утвърждаването му като лидер става мигновено, буквално за 72 часа!

Жуков – в иначе величественото излъчване на Джейсън Айзъкс е представен като смел и арогантен войн с жестока рана на лявата скула, за която така и не научаваме нищо и присъства като главнокомандващ на армията.

 Жуков никога не е заемал такъв пост, който в съветската йерархия по право се полага на генсека на партията,а точно при смъртта на Йосиф Сталин е и в немилост. Бил е  маршал, министър на отбраната и важен член на Президиума на ЦК на КПСС.

Вярно е, че е искал да стане вторият след Сталин генералисимус, че е ламтял за най-важните длъжности в партията и държавата, че е спасил репутацията на Хрушчов на 18 юни 1957 г. и му помага при обезвреждането на Берия. Както и че е елиминиран от Н.С. Хрушчов на 19 октомври 1957 г.

Всъщност свалянето на Берия (на 26 юни 1953 г.) -  е представено на екран завладяващо и атрактивно – едновременно  напрегнато и смешно.

Другата върхова сцена, в която иронията, сарказма, фарсът и сатирата органически се вплитат , е предсмъртният гърч на Сталин, в който той с трепереща ръка сочи една от картините в работния си кабинет, а боричкащите се  блюдолизци гадаят какво е неговото последно желание.

Очакващите шумно развенчаване на Сталин ще останат разочаровани.

Сталин на Адриан Макълфлин е по-скоро забавен сатрап, който обича да се майтапи със своите сътрапезници, дори, когато ги кара да гледат непонятни им уестърни. На него не е отделено и достатъчно екранно време, за да бъде критикуван или осмян напълно. И мисля, че не това е била целта на Янучи и съсценаристите му Дейвид Шнайдър и Йън Мартин.

Те насочват своя сатиричен обстрел в друга посока – при изобличаване на масовите репресии на Берия  именно през 1953 г., когато са не само безсмислени, но и абсурдни и нелепи – всичко е въпрос на одобрение и смяна на списъци – а в тях може да попадне и съпругата на Молотов, и дори самият той, и най-вече при разкриване груповия портрет на  обкръжението на Сталин, за което един мой приятел казва, че било „от дебил нагоре“.

Именно като банда некадърници, страхливци, лицемери и подлизурковци е представен т.н. сталинов екип, в който заемащите възлови позиции в партията и държавата нещастници като Маленков – Джефри Тамбор, Берия – Саймън Ръсел Бейл или Каганович – Дермот Кроули, просто се надпреварват и конкурират в разтърсващата, но и унизителна човешка комедия, в която е важно да оцелееш и да останеш на върха. С цената на жестоки компромиси и уронване на собственото човешко достойнство. Тези т.н. съветски ръководители са осмени жестоко и сардонично.

Чувства се опитната ръка на създателя на „Кръгът на посветените“ (2009).

Логично е, в Москва да последва очакваната реакция за забрана на филма, за полицейско нахлуване в салона, където копието все пак се прожектира…

Не са малко патриотите и поклонниците на тоталитаризма в Русия, които и днес смятат Сталин за икона и винаги надигат вой в негова защита, доказвайки гръмогласно, че именно той и помощниците му са  създали великата съветска държава.

Аз лично изгледах творбата на Янучи с удоволствие и искрено се  забавлявах. Не  гадая какъв ще бъде нейният резонанс сред родната аудитория.

Но съм сигурен, че желаещите да се посмеят, разделяйки се с тотемите на миналото и у нас никак не са малко…

Борислав Гърдев

 

„Смъртта на Сталин“, 2017,106 мин., реж. Армандо Янучи, производство Title Media,Quad Productions, Free Range Films,Main Gourney

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…