СКИФ публикува позицията на Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци до посланиците на Русия и Украйна, министъра на външните работи, министъра на културата и председателя на Европейската федерация на филмовите дейци.

Ние, българските кинематографисти от Съюза на българските филмови дейци, осъждаме грубото нарушение на международното право от страна на Руската федерация и посегателството чрез военна интервенция върху териториалната цялост на Украйна.

Изразяваме своята солидарност с кинематографистите от Украйна и украинския народ след руската инвазия и категорично заставаме зад правото на всеки народ на самоопределение и бъдеще.

Подкрепяме нашите колеги и приятели в Украйна, както и филмовите дейци от Русия и Беларус, които въпреки опасността за собствената си сигурност, се противопоставят на конфликта.

Вярвайки, че човешкият живот, свободата, справедливостта и мира все още са универсалните ценности, на които се основава нашата европейска цивилизация, осъждаме нападението над Украйна и се присъединяваме убедено към обръщението, отправено от украинските кинематографисти към европейската федерация на филмовите режисьори (FERA), на която федерация СБФД е дългогодишен член.

То гласи: "Русия започна пълномащабна война срещу Украйна. Сега повече от всякога се нуждаем от помощта на международната общност и на всеки, който разбира, че утре войната може да бъде на прага му. Говорим за война в източна Украйна от осем години в нашите филми, които сте гледали по фестивалите. Днес това не е филм, а реалност. И тази реалност обхвана цялата ни страна. Без изключение. Украинските кинематографисти се обръщат към вас: Не мълчете, не стойте отстрани. Молим ви за помощ и действие, които да върнат мира в Украйна".

Ние, хората на изкуството, нямаме право да бъдем безучастни пред страданието и унищожението на хиляди човешки същества в един безсмислен военен конфликт.

 

Подписалите:

Подписали: 

 

Албена Димитрова, музикант 

Александър Станишев - оператор, фотограф

Андрей Велков, писател

Ангелина Георгиева, критик

Атанас Маев, арт мениджър

Борислав Балтов - музикант

Боряна Пандова, фотограф

Васко Павлов - актьор

Ванина Кондова - актриса, сценарист,  продуцент

Васил Къркеланов - продуцент, режисьор, фотограф

Вера Гоцева, фотограф, журналист,  активист

Венелин Методиев - актьор

Виолина Василева, актриса

Вилма Карталска - актриса

Виктория Драганова, куратор

Владия Мхайлова, куратор

Владимир Левчев, писател

Георги Ангелов - водещ БНТ и преводач

Горица Радева - актриса

Деян Статулов, кинокритик

Елена Димитрова - актриса

Емил Петков - музикант

Емил Стефанов - режисьор, актьор, сценарист

Живко Желязков-хореограф

Ивана Стоичкова, мебелен дизайн, артист на свободна практика

Ивайло Петров, фотограф 

Илина Илиева, музикант

Ина Гергинова - хореограф, танцьор, актриса

Камелия Величкова, издател

Камен Коларов, режисьор

Катя Казакова, актриса

Кирил Златков – художник

Коста Каракашян - режисьор и хореограф

Кристина Деспотова, продуцент

Кристина Касабова- актриса и учител

Леа Коен, писател

Люба Христова, създател на пространство за култура

Любена Нинова - музикант 

Любомир Цанев - музикант

Мария Балева, архитект

Мария Димитрова, ретушист

Мартина Апостолова - актриса

Мария Змийчарова, преводач

Мила Искренова, хореограф

Мила Масларова, скриптер

Мила Печенякова, фотограф

Милена Златарова, музикант

Милена Иванова, илюстратор

Мирослава Мирчева - фотограф

Нева Мичева, преводачка, журналистка

Николай Абаджиев - фотограф

Никола Груев - Kottarashky, музикант

Нора Караламбева - културен мениджър, художник, дизайнер

Павел Златаров - музикант

Петко Дурмана, художник

Петко Койчев - актьор

Радослав Мъглив - художник 

Рени Янкова, университетски преподавател 

Ромео Попилиев - професор

Росен  Елезов, кинорежисьор

Ростислав Георгиев - режисьор

Светлозар Георгиев - звукорежисьор

Силвия Чолева, писател, издател, литературен критик

Силвия Христова - културен мениджър 

Силвия Тошева, музеен PR

Симона Грошевска - фотограф, дизайнер 

Слава Георгиева, визуален артист 

Светослав Тодоров, журналист, писател, организатор на музикални събития

Светлана Дамянова - журналист 

Стефан Врачев - оператор

Стефан Христов - MR.SMiFF - музикант

Стефан Горанов - музикант

Теодор Ушев, аниматор

Тихомира Методиева -Тихич, фотограф

Цвета Богданова - сценограф

Хелия Чавдарова, сценарист

Христиана Величкова - художник

Юри Стойков - музикант

Юлиана Маринова, създател на културно пространство

Явор Костов - актьор

Яна Генова, културен мениджър

Ясен Атанасов - писател

Ясен Згуровски, художник 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.