СКИФ публикува позицията на Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци до посланиците на Русия и Украйна, министъра на външните работи, министъра на културата и председателя на Европейската федерация на филмовите дейци.

Ние, българските кинематографисти от Съюза на българските филмови дейци, осъждаме грубото нарушение на международното право от страна на Руската федерация и посегателството чрез военна интервенция върху териториалната цялост на Украйна.

Изразяваме своята солидарност с кинематографистите от Украйна и украинския народ след руската инвазия и категорично заставаме зад правото на всеки народ на самоопределение и бъдеще.

Подкрепяме нашите колеги и приятели в Украйна, както и филмовите дейци от Русия и Беларус, които въпреки опасността за собствената си сигурност, се противопоставят на конфликта.

Вярвайки, че човешкият живот, свободата, справедливостта и мира все още са универсалните ценности, на които се основава нашата европейска цивилизация, осъждаме нападението над Украйна и се присъединяваме убедено към обръщението, отправено от украинските кинематографисти към европейската федерация на филмовите режисьори (FERA), на която федерация СБФД е дългогодишен член.

То гласи: "Русия започна пълномащабна война срещу Украйна. Сега повече от всякога се нуждаем от помощта на международната общност и на всеки, който разбира, че утре войната може да бъде на прага му. Говорим за война в източна Украйна от осем години в нашите филми, които сте гледали по фестивалите. Днес това не е филм, а реалност. И тази реалност обхвана цялата ни страна. Без изключение. Украинските кинематографисти се обръщат към вас: Не мълчете, не стойте отстрани. Молим ви за помощ и действие, които да върнат мира в Украйна".

Ние, хората на изкуството, нямаме право да бъдем безучастни пред страданието и унищожението на хиляди човешки същества в един безсмислен военен конфликт.

 

Подписалите:

Подписали: 

 

Албена Димитрова, музикант 

Александър Станишев - оператор, фотограф

Андрей Велков, писател

Ангелина Георгиева, критик

Атанас Маев, арт мениджър

Борислав Балтов - музикант

Боряна Пандова, фотограф

Васко Павлов - актьор

Ванина Кондова - актриса, сценарист,  продуцент

Васил Къркеланов - продуцент, режисьор, фотограф

Вера Гоцева, фотограф, журналист,  активист

Венелин Методиев - актьор

Виолина Василева, актриса

Вилма Карталска - актриса

Виктория Драганова, куратор

Владия Мхайлова, куратор

Владимир Левчев, писател

Георги Ангелов - водещ БНТ и преводач

Горица Радева - актриса

Деян Статулов, кинокритик

Елена Димитрова - актриса

Емил Петков - музикант

Емил Стефанов - режисьор, актьор, сценарист

Живко Желязков-хореограф

Ивана Стоичкова, мебелен дизайн, артист на свободна практика

Ивайло Петров, фотограф 

Илина Илиева, музикант

Ина Гергинова - хореограф, танцьор, актриса

Камелия Величкова, издател

Камен Коларов, режисьор

Катя Казакова, актриса

Кирил Златков – художник

Коста Каракашян - режисьор и хореограф

Кристина Деспотова, продуцент

Кристина Касабова- актриса и учител

Леа Коен, писател

Люба Христова, създател на пространство за култура

Любена Нинова - музикант 

Любомир Цанев - музикант

Мария Балева, архитект

Мария Димитрова, ретушист

Мартина Апостолова - актриса

Мария Змийчарова, преводач

Мила Искренова, хореограф

Мила Масларова, скриптер

Мила Печенякова, фотограф

Милена Златарова, музикант

Милена Иванова, илюстратор

Мирослава Мирчева - фотограф

Нева Мичева, преводачка, журналистка

Николай Абаджиев - фотограф

Никола Груев - Kottarashky, музикант

Нора Караламбева - културен мениджър, художник, дизайнер

Павел Златаров - музикант

Петко Дурмана, художник

Петко Койчев - актьор

Радослав Мъглив - художник 

Рени Янкова, университетски преподавател 

Ромео Попилиев - професор

Росен  Елезов, кинорежисьор

Ростислав Георгиев - режисьор

Светлозар Георгиев - звукорежисьор

Силвия Чолева, писател, издател, литературен критик

Силвия Христова - културен мениджър 

Силвия Тошева, музеен PR

Симона Грошевска - фотограф, дизайнер 

Слава Георгиева, визуален артист 

Светослав Тодоров, журналист, писател, организатор на музикални събития

Светлана Дамянова - журналист 

Стефан Врачев - оператор

Стефан Христов - MR.SMiFF - музикант

Стефан Горанов - музикант

Теодор Ушев, аниматор

Тихомира Методиева -Тихич, фотограф

Цвета Богданова - сценограф

Хелия Чавдарова, сценарист

Христиана Величкова - художник

Юри Стойков - музикант

Юлиана Маринова, създател на културно пространство

Явор Костов - актьор

Яна Генова, културен мениджър

Ясен Атанасов - писател

Ясен Згуровски, художник 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Аз съм много стандартен и това ми помага в актьорството. Лицето ми, например, може да бъде направено да изглежда много по-добре, но и много по-зле.“

Колин Фърт, британски актьор, роден на 10 септември преди 66 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.