Руската писателка Елена Чижова (62) публикува есе в швейцарския „Neue Zurcher Zeitung“, в което разкрива зловещата роля, която изиграл Йосиф Сталин в един от най-тежките моменти в руската история – блокадата на Ленинград по време на Втората световна война. Оказва че, съветският диктатор е ненавиждал града на Ленин и допринесъл плановете на Хитлер да успеят.

„Това е малко известно – омразата на Сталин към града помогна Хитлер да го унищожи. Две диктаторски чудовища изсвириха трагична фуга на четири ръце“, пише Чижова.

Сталин мразел Ленинград и неговите жители заради самосъзнанието и способността им да мислят критично. Тази особеност на ленинградчани да изпитват недоверие към него, вбесявало партийния и държавен лидер, защото поставяли под съмнение неговата „богоподобна власт“. За Чижова доказателство затова е фактът, че от изпратените около 100 влакови композиции към Ленинград, нито една не е с храна, а със строителни материали.

„Аз не съм историк, но мисля, че дори една малка част от тези композиции е могла да спаси десетки, ако не и стотици хиляди човешки живота“, споделя тя.

Блокадата на Ленинград, известна още като Обсадата на Ленинград, продължава 871 дни - от 8 септември 1941 до 27 януари 1944 г. Пробита е от Червената армия на 18 януари 1943 г., което осигурява малък коридор на достъп до града по земя. През септември 1941 г. в града се намират 2 млн. 887 хил. жители. По време на евакуацията на Ленинград в периода 1941-1943 г. са евакуирани към 1 млн. души.

По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и завода. Смята се, че смъртните случаи от глад и въоръжени атаки са между 800 000 и 1 500 000 души. Непосредствено след войната е забранено да се говори за блокадата. Едва през 1965 г. е издаден указ, с който градът получава най-високата степен на отличие – град-герой.

ЕЛЕНА ЧИЖОВА е родена в Санкт-Петербург. Автор е на шест романа, четири от които са носители на големи национални награди. Работи като преводач, литературен критик, рецензент и есеист на свободна практика. В момента е председател на руския ПЕН-клуб. На български е издаден романът й „Време за жени“.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Живей, пътувай, рискувай, бъди благодарен и не съжалявай!”

Джак Керуак, американски писател и художник, роден на 12 март преди 104 години 

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.