Руската писателка Елена Чижова (62) публикува есе в швейцарския „Neue Zurcher Zeitung“, в което разкрива зловещата роля, която изиграл Йосиф Сталин в един от най-тежките моменти в руската история – блокадата на Ленинград по време на Втората световна война. Оказва че, съветският диктатор е ненавиждал града на Ленин и допринесъл плановете на Хитлер да успеят.

„Това е малко известно – омразата на Сталин към града помогна Хитлер да го унищожи. Две диктаторски чудовища изсвириха трагична фуга на четири ръце“, пише Чижова.

Сталин мразел Ленинград и неговите жители заради самосъзнанието и способността им да мислят критично. Тази особеност на ленинградчани да изпитват недоверие към него, вбесявало партийния и държавен лидер, защото поставяли под съмнение неговата „богоподобна власт“. За Чижова доказателство затова е фактът, че от изпратените около 100 влакови композиции към Ленинград, нито една не е с храна, а със строителни материали.

„Аз не съм историк, но мисля, че дори една малка част от тези композиции е могла да спаси десетки, ако не и стотици хиляди човешки живота“, споделя тя.

Блокадата на Ленинград, известна още като Обсадата на Ленинград, продължава 871 дни - от 8 септември 1941 до 27 януари 1944 г. Пробита е от Червената армия на 18 януари 1943 г., което осигурява малък коридор на достъп до града по земя. През септември 1941 г. в града се намират 2 млн. 887 хил. жители. По време на евакуацията на Ленинград в периода 1941-1943 г. са евакуирани към 1 млн. души.

По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и завода. Смята се, че смъртните случаи от глад и въоръжени атаки са между 800 000 и 1 500 000 души. Непосредствено след войната е забранено да се говори за блокадата. Едва през 1965 г. е издаден указ, с който градът получава най-високата степен на отличие – град-герой.

ЕЛЕНА ЧИЖОВА е родена в Санкт-Петербург. Автор е на шест романа, четири от които са носители на големи национални награди. Работи като преводач, литературен критик, рецензент и есеист на свободна практика. В момента е председател на руския ПЕН-клуб. На български е издаден романът й „Време за жени“.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Музиката принадлежи на всички. Само звукозаписните компании все още вярват, че те са собствениците й.“

Джон Ленън, английски музикант, роден на 9 октомври преди 86 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...