ВИКТОР ЕРОФЕЕВ, DW

Спиралата на конфронтацията между Европа и Путинова Русия навлезе в нова фаза - и то по повод на една война, която приключи преди почти 75 години. След няколко месеца предстои юбилей от годината на победата и страстите тепърва ще се нажежават - особено когато става дума за това кой е бил виновен за тази война. И затова не е чудно, че Путин реагира толкова остро на една резолюция на Европарламента, която подчертава сходствата между двата тоталитарни режима и осъжда пакта Молотов-Рибентроп, отворил пътя (според Европа) към Втората световна война.

Защо Русия пое греховете на Съветския съюз?

Сегашният сблъсък между различните възгледи ще продължи дълго и ще се води агресивно - дотогава, докато Русия не се откаже да бъде политически и историко-идеологически правоприемник на Съветския съюз. Но защо ли младата Русия, току-що освободила се от съветския тоталитаризъм, реши да поеме греховете на СССР? На това му се казва глупаво решение!

От гледна точка на историческата логика ролята на правоприемник на Съветския съюз поставя Русия в трудно положение и я изолира от цивилизования свят. Така на практика тя признава, че Сталин е бил прав по главните въпроси. А Сталин е самото Зло - не само за Европарламента, но и за Манделщам, Ахматова, Пастернак, Солженицин, Шаламов, за цялата велика руска интелигенция.

Може би да признаем успехите на Сталин във вътрешната политика? Индустриализацията беше проведена в чудовищни условия, целият режим беше изграден върху лъжа, омраза и терор както по отношение на класовия враг, който всъщност беше най-продуктивната част от обществото, така и по отношение на цялото население, което стана жертва на непреодолимия страх от репресии. Или може би да признаем успехите на колективизацията и големия терор в края на 1930-те години? Всичко това е немислимо, освен ако не навлезем в територията на безумната и безсмислена комунистическа идеология.

Всъщност няма нужда всичко това да се признава, достатъчно е да се замълчи по тези въпроси. Ето как в днешна Русия се ражда положителният образ на Съветския съюз и на самия Сталин.

Да поддържаш линията на Сталин във външната политика - това на практика означава да мечтаеш за възраждането на съветската империя и да плашиш съседите, които причисляваш към сферата си на влияние, без да ги питаш за мнението им. Мигар някой е питал съседите за мнението им, когато са подписвали пакта между Сталин и Хитлер? По онова време всичко се решаваше от позицията на силата, тъй че малките балтийски страни се оказаха в безпомощно положение.

Втората световна война започва не на 22 юни 1941, когато Германия напада СССР, а на 1 септември 1939 година - една седмица след подписването на договора между Хитлерова Германия и Сталиновия Съветски съюз. Сталин много бързо окупира голяма част от Полша, балтийските държави, Финландия, Бесарабия, Северна Буковина. Слабите съседи са истинска радост за онзи, който се стреми да увеличава територията си. Тази радост продължава до ден-днешен.

Външната политика на Съветския съюз се свежда до Студената война и омразата срещу „капиталистическото обкръжение" - тоест, срещу западните демокрации. Хитлеровият режим също мрази демокрацията - с тази разлика, че в случая омразата е не класова, а расова.

Когато един ден Русия стане демократична страна

Да сравняваш тези тоталитарни режими на омразата е трудна работа. В своята бесовска природа те са неравностойни. В идеологията на комунизма първоначално звучи нотка на социална справедливост, която привлича лявата интелигенция на Запад. А Хитлер беше обявен за безусловен враг на цялото човечество. Както и да го погледнем, в историческа перспектива СССР наистина се оказва нещо по-прилично от „Третия райх".

Но отвъд разликата в идеологиите, има и още една разлика. Нацистка Германия беше разгромена от Съветския съюз и западните му съюзници, което помогна на Западна Европа да се освободи. Докато тъй наречените „народни демокрации" изпитаха на гърба си същинския ужас на сталинизма. В резултат от това Съветският съюз и до ден-днешен си остава нещо като мит за Западна Европа - и същински пъкъл за Източна.

75-годишнината от победата във Втората световна война, която ще отбележим през май, е безспорно велика дата. И когато един ден стане демократична страна, Русия ще трябва да излезе на чисто както със себе си, така и със съветските ужаси. А победата никога няма да бъде забравена, защото тя беше без съмнение народен подвиг.

 

Виктор Ерофеев е един от най-известните съвременни руски писатели. Той е още литературовед и телевизионен водещ, кавалер на френския Орден на почетния легион.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 223 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора