НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, фейсбук

Не съм специалист по гранатите, но при все това ще кажа…

Путин е решил да извърши агресия спрямо Украйна. Всеки ден той прави нещо, което го приближава към тази агресия. 

Преди малко бе извършена поредната арогантна провокация – с признаването на двете незаконни „републики“.

Путин е като един типичен герой в руските филми за бандити и мутри.

„Героят“ е заобиколен от противници. Но държи в ръка граната. Не се знае дали е бойна или учебна. Ако е бойна, тя е готова да се взриви. 

Наобиколилите го опоненти не смеят да гъкнат. „Героят“ е едновременно и нагъл, и безразсъден. Може да блъфира, а може и да се кани да метне гранатата.

Ето това е Путин. Той е решил да извърши агресия спрямо Украйна. Добре би му дошло Украйна да извърши нещо, което той да нарече провокация. Да му даде повод. Украйна диша дълбоко през стиснати зъби. Но перверзното и брутално поведение на Путин също си има предел на понасяне.

В същото време западните лидери гледат към стисналия в ръката си граната „герой“ и не знаят дали тази граната е бойна или учебна. Не изпитват силно желание да проверят каква е тя наистина.

Путин е решил да извърши агресия спрямо Украйна. Той все едно го е решил и ще го направи. Но иска и да унижи Запада.

Западът винаги е разчитал, че срещу себе си има рационален играч. Дори СССР бе рационален играч. 

Западът за първи път има срещу себе си ирационален играч, безпардонен мегаломан, геополитически маниак, който пет пари не дава за обикновените руснаци, камо ли пък за обикновените украинци.

Той е болен. Все едно му е у кого ще завлече в ада заедно със своята единствено обичана от него личност - той самият. Уникален и неповторим!

Лошото е, че граната в ръцете му е бойна…

„Мъжете са много по-елементарни, отколкото си представяш, мое скъпо дете. Но това, което се случва в изкривените, объркани умове на жените, може да заблуди всеки.”

Дафни дю Морие, английска писателка, родена на 13 май преди 119 години 

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...