"Свободна Европа"

През V век преди Христа по тези земи живеят скити. Херодот ги описва като варвари, които пият вино от позлатени черепи, горят много канабис и посрещат пристигащите гърци, като ги принасят в жертва.

Това, което гръцкият историк не е можел да предвиди, е, че 2400 години по-късно един източен окупатор ще завземе черноморския полуостров, ще разкопае всичко и ще си присвои историческото наследство, оставено от онези, които са стъпвали някога там.

Става дума за Крим, който от хилядолетия е познат като територия, заради която се бият регионални сили.

Присвояване на богатството

През 2014 г. Русия анексира Кримския полуостров и подкрепи сепаратистки групи в Източна Украйна. По време на конфликта загинаха повече от 13 200 души. Тогава окупаторът си присвои и археологическите богатства на територията.

До края на същата година Русия вече е започнала серия разкопки и е поставила местните музеи, културни и научни институции под собствена администрация.

От гледна точка на Киев е ясно, че става дума за разграбени съкровища. Според Украйна на част от обектите са нанесени щети, а някои от откритията са отнесени в Русия.

Над един милион от артефактите са били открити по време на строежа на Кримския мост, който прекосява Керченския проток, като броят им продължава да се увеличава.

Към днешна дата над 29 контролирани от Русия предприятия са участвали в нелегални разкопки, сочат данни на Министерството по въпросите на реинтеграцията.

Всякакви опити на украинската държава да наблюдава качеството и ръководството на разкопките са били „блокирани от руската окупационна администрация“, казват от министерството.

Посещенията на полуострова

Много народи и култури са посещавали Крим, без да могат да си тръгнат след това, казват археолозите.

Това са скити, гърци, понтийци, римляни и кимерийци. Сармати, византийци, монголи и османци. Готи, хуни, хазари, славяни, кримски татари и много други.

От руската окупация насам са открити и множество доказателства за руско присъствие на полуострова.

Но жаждата за исторически знания може би не е била причина за този тласък. Руски закон изисква провеждането на разкопки, преди да започнат инфраструктурните проекти, финансирани от федералните власти.

Според Института по археология към Руската академия на науките изискването е дало на археолозите "уникална възможност да проведат мащабни изследвания в различни региони на Крим" и е довело до най-мащабните разкопки "в археологическата история на Крим".

Експедициите

Една от археологическите експедиции, "Нова сграда", е по продължението на 310-километровия път на магистралата Таврида, пресичаща полуострова. На нея са открити около 100 обекта, датиращи от преди 80 000 години до началото на 20-ти век.

Според Руския археологически институт повече от 10 000 открити предмета са предадени на кримските музеи, които сега са под контрола на Москва.

Сред по-забележителните открития в рамките на "Нова сграда" е болничната могила. Тя е наречена така, защото се намира в близост до болница в Керч, в която са открити останките на членове на боспорската аристокрация.

Друг масивен проект са разкопките на могилата Кил-Дере 1 в долината Инкерман край Севастопол. Там са открити 232 гроба, както и 63 стели - изписани възпоменателни стълбове и плочи. Това е най-голямата колекция от късноскитски надгробни паметници в Крим.

През 2018 г. е открит римски некрополис, наречен Фронт-3, където са намерени 200 гроба и останките на 250 души. Други големи археологически проекти са "Източна кримска експедиция", както и разкопките край Кара Тоба.

 Загубени в транзицията

Но най-известният спор за кримските антики не е свързан с находки, открити под наблюдението на Москва, а с колекция от ценни артефакти, която е била на обиколка в чужбина, когато започва руската окупация.

Колекцията включва златна ножница и церемониален шлем, бижута, скъпоценни камъни и други находки, предоставени назаем от четири музея в Крим и един в Киев. В момента тя се съхранява в нидерландската столица.

В дългия съдебен спор участват четири кримски музея, украинската държава и музеят "Алард Пиърсън" в Амстердам.

Адвокат Пол Льоб, който представлява нидерландския музей, каза пред Радио Свободна Европа, че "не е в правомощията на "Алард Пиърсън" да определя на кого да бъдат върнати спорните предмети".

Междувременно кримските музеи твърдят, че „Алард Пиърсън“ е "в нарушение на задълженията" по договора за заем, сключен преди завземането на Крим от Русия.

Украинската държава от своя страна твърди, че тя е законен собственик на колекцията. През 2016 г. нидерландски съд разпорежда колекцията да бъде върната на Киев, тъй като предметите са част от наследството на Украйна. Последва обжалване.

След забавяния, вследствие на пандемията от коронавирус, и отлагания от страна на съда, окончателното решение се очаква на 14 септември.

Въпрос на съхранение и интегритет

Според Киев колекцията, както и всичко, което Русия разкопава в момента, трябва да бъде върнато на украинската държава.

Министерството по въпросите за реинтеграцията в Киев твърди, че „правата за цялото културно наследство на Кримския полуостров принадлежат изцяло на Украйна“.

То изрази някои опасения относно разкопките. Едно от тях е, че е „много вероятно“ пренасянето и продажбата на културно наследство от кримския полуостров да е незаконно.

Другото - че след като украинските власти не могат да наблюдават процеса на разкопките, интегритетът на архитектурните обекти може да бъде подкопан, а историческата и културната им ценност да бъде ощетена.

Според министерството това е особено голям проблем, "като се има предвид активното провеждане на незаконни археологически разкопки от страна на Руската федерация, по-специално при изграждането на големи инфраструктурни съоръжения и случаите на непрофесионална "реставрация" на някои обекти".

От министерството казват, че Украйна обмисля начини да включи „международни надзиратели с мандат в ЮНЕСКО, които да наблюдават ситуацията на временно окупираната територия“, без да признават руската юрисдикция на полуострова.

Търсенето продължава

Независимо от желанията на Крим, разкопките продължават, а Русия открито привлича доброволци, които да помагат. Разкопките са подкрепени от Фонда за културното наследство на Русия, както и от администрацията на Путин.

Сайтът "Отворена археология", който призовава читателите да "открият миналото на Крим заедно", изброява седем възможни експедиции през 2021 г. Но местата се запълват бързо, като за една от тях - край село Опушка, в подножието на Крим, всички места са вече резервирани.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.