Елизабет Грение, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Първите кадри на филма "Мистър Джоунс" показват клетка с мляскащи прасета - някъде из безкрайните житни поля на Украйна. Сцената символизира изобилното плодородие на едновремешна Украйна. През 1932 и 1933 година обаче картината се променя. Украйна е обзета от невиждан масов глад, милиони хора умират от гладна смърт.

Сталин превръща Украйна в житница на ССССР и използва нейните ресурси, за да финансира амбициозните си проекти за индустриализация на страната. От онова време е и понятието "гладомор" - съчетание от двете украински думи за „глад“ и „унищожение“.

Премиерната прожекция на "Мистър Джонс" на полската режисьорка Агнешка Холанд се състоя в неделя на тазгодишното Берлинале. Холанд портретира журналиста Гарет Джоунс, който информира западния свят за предизвикания от Сталин глад.

Журналистът, който се прочу по цял свят

Младият уелски репортер още навремето става известен. Той е първият чуждестранен журналист, който интервюира Адолф Хитлер през февруари 1933 година, след назначаването му за райхсканцлер.

По-късно Гарет Джоунс заминава за Съветския съюз, за да проучи как Сталин успява да финансира и модернизира страната по време на световната икономическа криза.

Джоунс влиза в контакт с кореспондента на "Ню Йорк Таймс" в Москва Уолтър Дюранти, който през 1932 година пише поредица от материали за СССР, за която печели наградата „Пулицър“.

Джоунс заминава тайно за Украйна и става пряк свидетел на страшни сцени и ужасяващ глад. Наблюденията си той публикува в края на март 1933 година. Репортажите му се появяват в различни вестници по цял свят. Малко по-късно  Уолтър Дюранти опровергава информациите на Джоунс и пише, че "руснаците са гладни, но не измират от глад".

На пресконференцията за световната премиера на филма в Берлин режисьорката Агнешка Холанд заяви, че е искала да "избегне порнографията на насилието", но да остане вярна на реалността. Във филма тя се позовава не само на текстовете на Гарет Джоунс, но и на редица други документи и свидетелства на очевидци. В една от сцените режисьорката показва как трупът на една майка, заедно с все още живото ѝ бебе, се хвърлят при другите трупове на една шейна. Дядото на Андреа Халупа - авторка на сценария на „Мистър Джоунс“ - лично е преживял тази страшна сцена. Той е един от оцелелите от "гладомора" в района на Донбас. Агнешка Холанд документира и ширещия се по онова време канибализъм.

Украйна говори за геноцид

Под натиска на Кремъл западните кореспонденти отричат наличието на глад и жестокости. И до днес "гладоморът" е тема с голям политически заряд. Има различни предположения за броя на загиналите от гладна смърт. В декларация на ООН от 2003 година се твърди, че техният брой е между 7 до 10 милиона. Украйна окачествява въпросните събития като геноцид, също както и 17 други държави.

Заглавието на филма прави препратка и към знаменитата антисталинска новела на Джордж Оруел "Фермата на животните". Селянинът там също се казва "мистър Джоунс". И самият Оруел се появява като герой във филма на Агнешка Холанд. Сцените, в които Оруел пише алегоричната си история срещу Сталин, създават рамката на повествованието във филма на полската режисьорка.

„В наши дни има предостатъчно примери на подкупни конформисти и егоисти, но липсват честни и смели хора като Оруел и Джоунс. Затова те се появяват в нашия филм", казва режисьорката Агнешка Холанд. Тя е позната и като авторка на редица наградени произведения, посветени на Холокоста и историята на 20-ти век, например „Хитлерюгенд Саломон“ (1991 г.) и „Следата“ (2017 г.). Била е асистентка на големите режисьори Анджей Вайда и Кшищоф Зануси. Родената през 1948 година Агнешка Холанд е режисьор на редица серии от американските филмови поредици „The Wire“ („Наркомрежа“) и „House of Cards“(„Къща от карти“).

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.