НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, фейсбук

Единствената реална опозиция на разпасалия се самодържец отново ще са, уви, майките с черни забрадки, когато започнат да връщат синовете им в пломбирани метални ковчези под циничното название "Груз 200".

Помня в Харков по времето на неограничения ограничен контингент в Афганистан как се повтаряше една и съща картина в отсрещния военен блок:

Спираше нещо като камионетка.  Веднага се разнасяха неистови писъци. След минута от входа излиташе млада жена, сестра или съпруга с разтърсващи вопли. Войници сваляха това, което бе всъщност ковчегът. След малко буквално допълзяваше възрастна жена с разпуснати коси и връзваща предварително подготвената черна забрадка - майката. Тя обгръщаше това, което бе всъщност ковчега и промълвяваше само едно - Искам да го видя! Искам да се убедя, че е той. 

Напразно...

Ние стояхме, мълчахме и гледахме.

Докато един чекист не ни казваше - Разойдитесь, чего уставились, у людей горе.

А мой приятел му отговаряше - У всех нас горе, у страны нашей горе!

...

Горе (рус.) - скръб, печал, беда, нещастие

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Любовта е стъкло, през което дори и чудовище изглежда възхитително.“

Алберто Моравия, италиански писател, роден на 28 ноември преди 116 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие