РАЛФ БОЗЕН, DW

В продължение на месеци Адолф Хитлер и неговите генерали се подготвят за този момент. Той настъпва на 22 юни 1941 година: в 3:15 ч. призори Вермахтът напада СССР - без да обявява война и без да се съобразява с подписания със Сталин Пакт за ненападение, известен още като пакта Рибентроп-Молотов.

"Без аналог в историята"

Над три и половина милиона войници, подкрепени от артилерия, самолети и танкове нахлуват бързо, масирано, безпощадно. Линията на бойните действия между Балтийско и Черно море се простира на повече от 1600 километра - най-дългият фронт в историята.

Германската атака сварва войниците на Червената армия напълно неподготвени. „Излизаха по пижами и се опитваха да стрелят. Просто не осъзнаваха какво се случва“, спомня си бившият войник от Вермахта Герхард Гьортц.

Преди това Сталин пренебрегва всички предупреждения за предстояща война. Защото просто не вярва, че Хитлер ще посмее да нападне огромния Съветски съюз. Затова и не са предприети никакви подготвителни действия.

Германската пропаганда обявява нападението над СССР за превантивен удар срещу някаква уж предстояща военна агресия на болшевиките. В действителност обаче Хитлер води безпощадна и безскрупулна завоевателна война. Диктаторът мечтае за „ново жизнено пространство“ за германците - за велика германска империя, простираща се от Атлантика до Урал.

Хитлер разглежда атаката срещу СССР като кръстоносен поход срещу „световното еврейство“ и комунизма. И е показателно, че гигантската офанзива на 22 юни 1941 носи кодовото наименование „Барбароса“ - в чест на Фридрих I Барбароса, който през 12 век води Свещената римска империя в кръстоносен поход.

Заслепени от националсоциалистическата идеология, голяма част от германските войници вярват на пропагандата, че арийците са висша раса, която превъзхожда по-низшите славянски народи. „Нашите началници постоянно ни казваха, че руснаците са низши хора, че са необразовани и че няма какво да се церемоним с тях“, свидетелства бившият войник от Вермахта Херберт Байер.

"Войната на Хитлер срещу СССР е една унищожителна война, която освен военни цели преследва и идеологически мотивираното планово унищожение на една цяла държава заедно с цялото й население“, казва историкът Крис Хелмеке от Центъра за военна история към германския Бундесвер. „По своя престъпен характер германско-съветската война е без аналог в историята“, добавя той.

Общо 5,6 милиона съветски войници попадат в германски плен, 3,3 милиона от тях умират от лишения и болести. Части на СС, подкрепени от Вермахта, организират гонения на евреи в окупираните земи. Към тях, но и към съветските бойци германските окупатори са особено безпощадни. Преди да бъдат разстреляни, евреите били принуждавани сами да изкопаят гроба си, а т.нар. Заповед за комисарите задължавала германските войници незабавно да екзекутират всички заловени политкомисари от Червената армия.

Повратна точка

В началото на войната германските окупатори са изпълнени с вяра в победата. Вермахтът окупира Украйна, Беларус и балтийските държави. В Берлин са убедени, че скоро ще падне и Москва, но Червената армия не спира да оказва съпротива, а битката става все по-кървава и ожесточена. Рещаваща роля изиграва и това: Вермахтът се оказва неподготвен за ледовитата руска зима с температури до минус 50 градуса.

Според историка Крис Хелмеке, Хитлер сериозно е подценил съветския си противник: „Войниците от Червената армия действително са се борели много упорито и ожесточено, а техните командири постоянно са обогатявали бойния си опит. Хитлер е вярвал, че може да подчини Съветския съюз чрез т.нар. блицкриг, в който съветските части да бъдат обкръжени и унищожени. Не е имало обаче никакви планове, в случай че тази стратегия се окаже неуспешна“, обяснява историкът.

Най-късно след поражението в битката за Сталинград на 2 февруари 1943 става ясно, че плановете на Хитлер за превземането на СССР са неизпълними. Нацистка Германия е обезсилена от воденето на война на два фронта - срещу СССР и срещу западните съюзници. И именно провалът на операция „Барбароса“ се смята за повратна точка във Втората световна война. „От днешна гледна точка може да се каже, че в стратегическо отношение войната е била загубена още през 1941 година“, заключава историкът Крис Хелмеке.

Съветският съюз плаща ужасяващо висока цена за победата в своята Велика отечествена война: убити са 27 милиона души, от които 14 милиона цивилни граждани. В своите мемоари руският публицист Иля Еренбург (1891-1967) пише: "В нашата страна навярно не е имало нито една трапеза, около която хората да не са оплаквали загубата на поне един човек“.

"Убийствено варварство"

В речта си по повод 80-годишнината от нападението над Съветския съюз германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заклейми този акт като „убийствено варварство“.

„Онези, които са водили тази война, са убивали по всевъзможен начин, с невиждана дотогава бруталност и жестокост. Онези, които са носили отговорността за тази война и които в своето заслепение дори са се позовавали на германската култура и цивилизация, на Гьоте и Шилер, Бах и Бетовен - тези хора всъщност се изгавриха с всяка цивилизованост, с всички закони и принципи на хуманността и правото“, се казва в речта на федералния президент Щайнмайер.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 162 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.