РАЛФ БОЗЕН, DW

В продължение на месеци Адолф Хитлер и неговите генерали се подготвят за този момент. Той настъпва на 22 юни 1941 година: в 3:15 ч. призори Вермахтът напада СССР - без да обявява война и без да се съобразява с подписания със Сталин Пакт за ненападение, известен още като пакта Рибентроп-Молотов.

"Без аналог в историята"

Над три и половина милиона войници, подкрепени от артилерия, самолети и танкове нахлуват бързо, масирано, безпощадно. Линията на бойните действия между Балтийско и Черно море се простира на повече от 1600 километра - най-дългият фронт в историята.

Германската атака сварва войниците на Червената армия напълно неподготвени. „Излизаха по пижами и се опитваха да стрелят. Просто не осъзнаваха какво се случва“, спомня си бившият войник от Вермахта Герхард Гьортц.

Преди това Сталин пренебрегва всички предупреждения за предстояща война. Защото просто не вярва, че Хитлер ще посмее да нападне огромния Съветски съюз. Затова и не са предприети никакви подготвителни действия.

Германската пропаганда обявява нападението над СССР за превантивен удар срещу някаква уж предстояща военна агресия на болшевиките. В действителност обаче Хитлер води безпощадна и безскрупулна завоевателна война. Диктаторът мечтае за „ново жизнено пространство“ за германците - за велика германска империя, простираща се от Атлантика до Урал.

Хитлер разглежда атаката срещу СССР като кръстоносен поход срещу „световното еврейство“ и комунизма. И е показателно, че гигантската офанзива на 22 юни 1941 носи кодовото наименование „Барбароса“ - в чест на Фридрих I Барбароса, който през 12 век води Свещената римска империя в кръстоносен поход.

Заслепени от националсоциалистическата идеология, голяма част от германските войници вярват на пропагандата, че арийците са висша раса, която превъзхожда по-низшите славянски народи. „Нашите началници постоянно ни казваха, че руснаците са низши хора, че са необразовани и че няма какво да се церемоним с тях“, свидетелства бившият войник от Вермахта Херберт Байер.

"Войната на Хитлер срещу СССР е една унищожителна война, която освен военни цели преследва и идеологически мотивираното планово унищожение на една цяла държава заедно с цялото й население“, казва историкът Крис Хелмеке от Центъра за военна история към германския Бундесвер. „По своя престъпен характер германско-съветската война е без аналог в историята“, добавя той.

Общо 5,6 милиона съветски войници попадат в германски плен, 3,3 милиона от тях умират от лишения и болести. Части на СС, подкрепени от Вермахта, организират гонения на евреи в окупираните земи. Към тях, но и към съветските бойци германските окупатори са особено безпощадни. Преди да бъдат разстреляни, евреите били принуждавани сами да изкопаят гроба си, а т.нар. Заповед за комисарите задължавала германските войници незабавно да екзекутират всички заловени политкомисари от Червената армия.

Повратна точка

В началото на войната германските окупатори са изпълнени с вяра в победата. Вермахтът окупира Украйна, Беларус и балтийските държави. В Берлин са убедени, че скоро ще падне и Москва, но Червената армия не спира да оказва съпротива, а битката става все по-кървава и ожесточена. Рещаваща роля изиграва и това: Вермахтът се оказва неподготвен за ледовитата руска зима с температури до минус 50 градуса.

Според историка Крис Хелмеке, Хитлер сериозно е подценил съветския си противник: „Войниците от Червената армия действително са се борели много упорито и ожесточено, а техните командири постоянно са обогатявали бойния си опит. Хитлер е вярвал, че може да подчини Съветския съюз чрез т.нар. блицкриг, в който съветските части да бъдат обкръжени и унищожени. Не е имало обаче никакви планове, в случай че тази стратегия се окаже неуспешна“, обяснява историкът.

Най-късно след поражението в битката за Сталинград на 2 февруари 1943 става ясно, че плановете на Хитлер за превземането на СССР са неизпълними. Нацистка Германия е обезсилена от воденето на война на два фронта - срещу СССР и срещу западните съюзници. И именно провалът на операция „Барбароса“ се смята за повратна точка във Втората световна война. „От днешна гледна точка може да се каже, че в стратегическо отношение войната е била загубена още през 1941 година“, заключава историкът Крис Хелмеке.

Съветският съюз плаща ужасяващо висока цена за победата в своята Велика отечествена война: убити са 27 милиона души, от които 14 милиона цивилни граждани. В своите мемоари руският публицист Иля Еренбург (1891-1967) пише: "В нашата страна навярно не е имало нито една трапеза, около която хората да не са оплаквали загубата на поне един човек“.

"Убийствено варварство"

В речта си по повод 80-годишнината от нападението над Съветския съюз германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заклейми този акт като „убийствено варварство“.

„Онези, които са водили тази война, са убивали по всевъзможен начин, с невиждана дотогава бруталност и жестокост. Онези, които са носили отговорността за тази война и които в своето заслепение дори са се позовавали на германската култура и цивилизация, на Гьоте и Шилер, Бах и Бетовен - тези хора всъщност се изгавриха с всяка цивилизованост, с всички закони и принципи на хуманността и правото“, се казва в речта на федералния президент Щайнмайер.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 210 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.