SKIF

Фактът, че този филм е забранен от руската власт, говори достатъчно. Любопитството какво е бръкнало в здравето на Путин и прислужващите му в управлението, надяваме се, ще направи този филм много популярен. А той е изключителен. 

Шотландският режисьор Армандо Янучи е успял да пародира целия ужас на сталинската епоха. Филмът му обръща реалностите - както в негатив едно нещо е черно, а в позитив - бяло. Всичко, което пресъздава кошмара на ерата на комунистическите чистки и безмилостен терор на Сталин, Берия, НКВД, армията, е показано от комичен ракурс. И съответно зрителят постепенно осъзнава, че там, където се смее, всъщност е зловещо. 

Янучи постига чаплиновски ефект, като забързва действията на героите и ги кара да изглеждат като в ням филм: те тичат, бързат, препъват се, възклицават, правят гафове и ги замазват. Действието се развива брутално - пред очите на публиката стават разстрели, умират хора, върши се трапанация на черепа на "Бащата на народите". Всичко е толкова цинично и брутално, абсурдно, саркастично. 

Чудесно подбраният актьорски състав, добрата режисура и изпипаният сценарий правят този филм достоен за най-престижните награди. Но едва ли някога ще вземе такава. 

Филмът ще вбеси носталгиците по социализма и дай боже, да отвори очите на младите хора, които едва ли са научили нещо в училище за най-кървавата епоха в Русия, на която съперничи единствено управлението на Хитлер. И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.  

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Любовта е стъкло, през което дори и чудовище изглежда възхитително.“

Алберто Моравия, италиански писател, роден на 28 ноември преди 116 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие