SKIF

Фактът, че този филм е забранен от руската власт, говори достатъчно. Любопитството какво е бръкнало в здравето на Путин и прислужващите му в управлението, надяваме се, ще направи този филм много популярен. А той е изключителен. 

Шотландският режисьор Армандо Янучи е успял да пародира целия ужас на сталинската епоха. Филмът му обръща реалностите - както в негатив едно нещо е черно, а в позитив - бяло. Всичко, което пресъздава кошмара на ерата на комунистическите чистки и безмилостен терор на Сталин, Берия, НКВД, армията, е показано от комичен ракурс. И съответно зрителят постепенно осъзнава, че там, където се смее, всъщност е зловещо. 

Янучи постига чаплиновски ефект, като забързва действията на героите и ги кара да изглеждат като в ням филм: те тичат, бързат, препъват се, възклицават, правят гафове и ги замазват. Действието се развива брутално - пред очите на публиката стават разстрели, умират хора, върши се трапанация на черепа на "Бащата на народите". Всичко е толкова цинично и брутално, абсурдно, саркастично. 

Чудесно подбраният актьорски състав, добрата режисура и изпипаният сценарий правят този филм достоен за най-престижните награди. Но едва ли някога ще вземе такава. 

Филмът ще вбеси носталгиците по социализма и дай боже, да отвори очите на младите хора, които едва ли са научили нещо в училище за най-кървавата епоха в Русия, на която съперничи единствено управлението на Хитлер. И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.