ВИКТОР ЕРОФЕЕВ, DW

Новината хвърли в ужас целия свят. А Путин вече празнува поредната си победа. Той не се страхува от никакви санкции и е готов да воюва, просто защото наистина смята Украйна за измислена държана. Той дори се преобрази в историк – и сещате ли се кой според него е измислил Украйна? Не друг, а самият… Ленин. Добре де, ама какво тогава е било с Киевската Рус? Е, как какво – това е началото на самата Русия.

Днес обаче Украйна е враждебна държава. Там според Путин управляват националисти и неонацисти, но народът си е братски – ами че ние и те сме едно и също. Но ето ти мъчнотия: а ако се наложи да ги убиваме, тогава какво? Тогава… Съществува понятието „безчовечност“.

Измислената реалност на Путин

Съдбата и на Украйна, и на Беларус се намират в ръцете на Путин, той може да си ги сложи във вътрешния джоб, за да възтържествува неговият „руски свят“, руската империя на справедливостта. Но за коя именно справедливост става дума?

В този миг трябва да надникнем в онази реалност, в която живее нашият „Цар-злосторник“. Реалността, в която е въвлякъл и своите кремълски другари. Тоз или онзи измежду тях може и да се е позадавил с тази реалност, но засега никой не смее да гъкне. И така, светът на нашия Цар-злосторник се е сформирал от четири фактора.

Първо – от уличните гамени в Ленинград, които си живеят по свои закони. Там важи само едно: да надвиеш, да унизиш другите и да ги изнасилиш. Вторият фактор са източните бойни изкуства – още един темел в съзнанието на Путин, който изисква единствено победа. Трето – работата му в КГБ, борбата срещу врага в името на победата. И четвъртият му мотив: да се възстановят границите на Съветския съюз. Което според него е справедливо, защото (така гласи съответната версия) американците са разрушили великия СССР. Придърпали са републиките към своя лагер, сякаш вадят картофи от жарта. Но „руският свят“ е готов за отмъщение. Отмъщение – любимата дума на уличните гамени.

Путин се мисли за много ловък. Но американците решиха да евакуират хората от своето посолство в Киев, намеквайки, че той се готви да превземе украинската столица – и предотвратиха ефекта на едно неочаквано нападение. А Путин обича да действа неочаквано. Това му е най-милото.

Путин смята само Байдън за равностоен

От Европа обаче нашият цар-пакостник изобщо не се бои. Той смята Макрон за най-обикновен пощальон на Байдън, а и към реалната сила на германския канцлер Шолц не се отнася с по-голям респект. Интересува го единствено Байдън: Путин смята, че само Байдън му е равен по сила и само с него може да си мери мускулите. Ето защо отвори и темата за границите. През Украйна минава руско-американската граница. Друга няма. Дали Путин ще я прекрачи? Мисля си, че в главата му се въртят четири мечти.

Едната е мъничка: да разшири Донбас до границите на Луганската и Донецката области. Втората е „Новорусия“ – нововъзкръсналата, за която се говори още от 2014. Да отнеме на Украйна всички земи от Харков до Молдова, включително и красавицата Одеса. Тази мечта ще струва много повече кръв и трупове. Но кой ти гледа! Третата – да превземе Киев и да инсталира свое правителство. Това вече е море от кръв. Но кой ли ще седне да ти брои труповете – така мисли обичайният злосторник.

Само слабаците броят трупове. И четвъртата мечта на Путин: да превземе цяла Украйна и да излезе на границата с Полша. Ето, това вече е истинската мечта за възстановяването на границите на Съветския Съюз. Е, ще трябва да се понапънем, казва си злосторникът, но залогът си струва.

В крайна сметка Путин зашлеви поредния шамар по бузата на западния свят. А колко още ще последват? Не можеш ги преброи. Путин е доволен от себе си и си казва: „Молодец!“

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 167 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин