Армандо Янучи – създател на филма „Смъртта на Сталин“ коментира забраната на министерството на културата на Русия да разпространи творбата му.   

„Всички руснаци, на които им показахме филма, включително и руските журналисти, заявиха, че той много им е харесал. Те казваха: „Това е смешно, но всичко е вярно“, споделя Янучи пред „Гардиън“.

Режисьорът все още не е загубил надежда да покаже „Смъртта на Сталин“ на руската аудитория.

„Все още съм убеден, че филмът ще влезе в киносалоните“, казва Янучи.

На 23 януари юристите от министерството на културата на Русия призоваха министъра си Владимир Медински да не пуска филма. Те изтъкнаха, че в черната комедия има елементи на екстремизъм. Веднага след това „Смъртта на Сталин“ беше спрян от разпространение. 

Филмът е базиран на едноименния комикс. Шотландецът Янучи (54) е доказан майстор на комедията. Той стои зад супер успешния телевизионен сериал „The Thick of It“, излъчван по ВВС. Снимките на „Смъртта на Сталин“ започнаха през 2016 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Истинският тест за цивилизацията е как се отнася към безпомощните си членове.“

Пърл Бък, американска писателка, родена на 26 юни преди 130 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.