По повод прогнозите в европейската преса, че скоро на Запад може да се оформи пропутинска върхушка, руският писател Борис Акунин коментира пред списание "Поан": 

"Изкушенията за подобни съюзи прикриват явен признак на слабост. Днес Русия, всъщност е държава на един човек - Путин, който взима всички решения. Режимът не е демократичен, по-скоро е антидемократичен, той притиска опозицията, хвърля хора в затвора по политически причини. 

Това е агресивна страна, идеологически тиранична, ксенофобска и хомофобска. Днешна Русия е точно такава държава. И затова, ако Франция желае да се побратимява с политически режим с подобни черти - чудесно, само че това означава, че и в самата Франция не всичко е наред. Европа може да се обедини около общи принципи, да осъзнае кое добро и кое лошо, но ако влезете в руската зона на здрача, губите всякакво чувство за ориентация. 

Трябва да изясня въпроса за френско-руската дружба. Разбира се, аз съм за добрите отношения между Франция и Русия. Напълно. Но колко дълго Русия ще е такава, каквато е днес, ако Путин не направи крачка към свободата, демокрацията и мира, дотогава, според мен, всякакъв съюз с Русия ще е признак на слабост."

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си