ЕЙМЪС ЧАПЪЛ, "Свободна Европа"
Когато германските танкове влизат в Прага през март 1939 г., хиляди евреи, чехи и украинци панически побягват от Чехословакия. Близо 8 хиляди души се отправят на изток към Съветския съюз.
Съдбата на всички, които пресичат съветската граница, е все едно да скочат от тигана направо в огъня. Почти всички са заловени от съветските власти и изпратени насила в ГУЛАГ. Това е мрежата от стотици трудови лагери, където са изпращани неудобните за комунистическия режим.
Повечето бежанци са осъдени на по 3 или 5 години принудителен труд заради нелегално преминаване на границата. Други се изправят пред далеч по-строги обвинения, често изфабрикувани от властите.
На 3 януари 2022 г. Институтът за изучаване на тоталитарния режим в Чехия публикува документи от тайната полиция на Съветския съюз НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи, който по-късно става КГБ - б.р.). Става дума за досиетата на хиляда предимно етнически украинци, които са напуснали източната част на Чехословакия.
Публикуваните документи и снимки са резултат от проект за дигитализация на архивите, отнел над 10 години работа на чешки, украински и руски историци.
Документите бяха публикувани точно на 80-ата годишнина от дадената от СССР "амнистия" на повечето затворници от Чехословакия на 3 януари 1942 г. Затворниците са освободени да напуснат лагерите, за да сформират бригади срещу навлизащата нацистка армия. Повечето освободени бежанци от Чехословакия загиват на фронта.
Илюстрация на затворник в ГУЛАГ, който пече плъх. Чешката дума горе вдясно означава "ловец на плъхове". Картината е от мемоарите на Владимир Левора, чешки художник, който е осъден на 3 години за нелегално преминаване на границата. Умира в Чехия на 78-годишна възраст през 1999 г.
-----------------
Чешкият историк Адам Храдилек започва да интервюира оцелели от лагерите през 2006 г., още преди да започне работа в Института за изучаване на тоталитарния режим. Тогава достъпът до досиетата в Русия и Украйна е изключително труден.
Храдилек казва, че условията за изследователите рязко се променят след 2014 г. и идването на прозападно управление в Украйна. Три седмици след масовите протести в Киев, станали известни като Майдан, историкът отива там и посещава службата за сигурност на Украйна СБУ (бивша КГБ).
"Казаха ми, че всичко е отворено", спомня си Храдилек.
Храдилек казва, че най-вълнуващият момент е бил, когато той е показал на бивши затворници и техните роднини съветските досиета, които бяха засекретени в продължение на десетилетия.
Храдилек казва пред Радио Свободна Европа, че оцелелите са били силно развълнувани докато прелистват собствените си досиета. "Но е много по-трудно да дадеш такива документи на наследниците на хора, които или са умрели в лагерите, или много години по-късно... Това е много специален момент за тях, да държат документите и да видят през какво са минали техните бащи, дядовци и баби".
Храдилек казва, че публикуването на документите на 3 януари е горчива радост, защото отбелязва и една година от смъртта от COVID-19 на руския историк Михаил Рогачев. Той лично е показал на Храдилек част от лагерите на ГУЛАГ в Коми и е изровил информация за съдбите на близо 700 чехословашки граждани. Достъпът на чужденци до руските архиви е изключително труден.
"Планирахме да издадем обща книга с тези документи. За съжаление, той не живя достатъчно, за да го направим", казва Храдилек.
Очаква се до края на годината да бъдат публикувани всичките запазени досиета на чехословашки затворници в СССР. Става дума за хиляди документи.
