АНЕТЕ ДИТЕРТ, DW

Винаги е било рисковано да разказваш за възхода на Владимир Путин и близките до него олигарси. И то не само в Русия. Сега се оказа, че и за британски издателства е опасно да публикуват книги по темата. Най-новият случай е свързан с книгата "Хората на Путин". Неин автор е Катрин Белтън - реномирана бивша кореспонденка на "Файненшъл Таймс" в Москва. В книгата Белтън описва Путиновия "КГБ-капитализъм" и неговите методи.

"Гардиън" похвали книгата, публикувана от издателството "Харпър Колинс", и я нарече "революционна". "Ню Йорк Таймс" я описа като прецизно, пълноценно и елегантно обобщение на системата на Путин, чиито мрежи отдавна са проникнали дълбоко и в западните демокрации. В това отношение Лондон, като любимо място на руските олигарси, играе централна роля.

Олигарсите започват дела с цел сплашване

Макар британският министър на отбраната Гевин Уилямсън да определи Русия като най-голямата заплаха за страната, срещу която трябва да се противопостави с "изключителна решителност", свързаните с Кремъл олигарси се радват на привилегии и правна защита в Лондон. И то до степен, която е несравнима с всяко друго място в западния свят.

Катрин Белтън и нейното лондонско издателство бяха обвинени в клевета от четирима руски милиардери, сред които Михаил Фридман, Роман Абрамович и Игор Сечин, шефа на контролирания от Кремъл концерн "Роснефт".

Белтън надали трябва сериозно да се опасява, че ще загуби делото. Но същинският проблем е друг: британското правосъдие позволява т.н. стратегически жалби, чиято цел не е непременната победа, а сплашването на противника. Именно те повишават неимоверно цената за изразяването на критични мнения, тъй като адвокатските хонорари за този вид дела възлизат на милиони и на първо време трябва да бъдат поети и от двете страни.

"Смразяващ" ефект за автори и издателства

В случая на Белтън трима обвинители съдят авторката и в лично качество. А това би могло да се превърне във финансова катастрофа за нея - дори да спечели всички дела. Засега тя отказва коментари за своята книга и обвиненията. И така, както посочва Джесика Ни Мхайнин от организацията Index for Censorship ("Индекс за цензура"), основната цел на обвинителите вече може да се смята за постигната - т.нар. "смразяващ" ефект.

В бъдеще издателствата и авторите ще премислят многократно дали могат да си позволят и дали още искат да дават трибуна на критичната разследваща журналистика във Великобритания. "Лондонските съдилища са се превърнали в основното място - и то не само в Обединеното кралство, а и в световен мащаб - което кара критичната журналистика да замлъкне", подчертава Джесика Ни Мхайнин.

Издателството "твърдо" ще защитава книгата

По данни на Министерството на правосъдието броят на този вид обвинения в клевета в Лондон нараства със 70 процента годишно, а адвокатските кантори, които работят по тези случаи, се радват на големи печалби. И преди британското правителство да продължи да заявява, че ще се противопоставя на руската намеса в западните демокрации "с решителност", би било добре първо да се вгледа в собствената си правна система.

Случаят "Белтън" е особено интересен и с това, че в лицето на "Роснефт" като обвинител е допуснат концерн, който се контролира директно от Кремъл. Това означава, че руските олигарси със съдействието на британски адвокатски кантори в бъдеще могат да накарат критици на Путин в Лондон да замлъкнат.

Поради това "Файненшъл Таймс" наскоро изрично призова британското правителство да промени съществуващата практика:

"Огромните разходи, свързани с тези дела, могат да ограничат свободното изразяване на мнения, особено ако става дума за журналисти на свободна практика или за по-малки издателства, които работят в името на обществения интерес, публикувайки критични материали".

Издателството на Белтън заяви пред пресата, че ще "защитава твърдо" книгата, която все още е налична в оригиналния си вариант.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Аз съм много стандартен и това ми помага в актьорството. Лицето ми, например, може да бъде направено да изглежда много по-добре, но и много по-зле.“

Колин Фърт, британски актьор, роден на 10 септември преди 66 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.