БНР

Книгата “Отровите на Кремъл“ показва недоверието, с което много хора по света се отнасят към отравянията, това каза в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ журналистът Татяна Ваксберг, преводач на книгата. Неин автор е Аркадий Ваксберг.

“Отровите на Кремъл” е разказ за индивидуалните политически убийства, извършени от съветските и постсъветските тайни служби в различни страни. С помощта на архивни документи и спомени на очевидци книгата проследява трагичната участ на десетки жертви от епохата на Ленин до тази на Путин. В “Отровите на Кремъл” са събрани всички отравяния, необясними самоубийства и друг тип смърт, който не буди подозрения.

България е 15-тата страна, в която излиза книгата. Тя не е публикувана в Русия.

„Книгата беше предлагана на много издания от автора, но тя не беше приемана. Той е утвърден автор, който работи с най-големите издателства, издал е над 10 книги във Франция. Твърдеше се, че тази тема вече е изчерпана, че каквото има вече да се знае за КГБ, вече сме го научили, а каквото има да се казва за отравянията, това е по-скоро някакъв заговор", разказа Татяна Ваксберг пред БНР. 

Едно издателство се съгласи да я издаде у нас и тя беше вече под печат, когато беше отровен бившият руски разузнавач Александър Литвиненко. Тогава книгата се превърна в бестселър, допълни Ваксберг.

„Първото убийство, за което се смята, че е станало чрез отравяне, се отнася към 1925 година. Следват сталинските години, отравянето на Георги Марков и така до наши дни. Всеки път, когато става дума за отравяне на някой с неизвестно вещество, реакцията на Москва е, че няма нищо за разследване, щом като веществото не е известно - това е тенденция. А в Москва още по времето на Ленин през 1922 година е била създадена експериментална лаборатория, която е произвеждала такива вещества, които да са непознати и които впоследствие се разтварят и не могат да се установят в организма", поясни журналистът.

Във връзка с последния случай на отравяне – на Алексей Навални и разследването какво вещество е използвано, Татяна Ваксберг заяви:

„С голяма тревога следим това, което се случва. Въпросът е как правосъдието ще разследва такива случаи, без да се разполага с оръжието на престъплението.“

Цялото интервю чуйте тук.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.