БНР

Книгата “Отровите на Кремъл“ показва недоверието, с което много хора по света се отнасят към отравянията, това каза в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ журналистът Татяна Ваксберг, преводач на книгата. Неин автор е Аркадий Ваксберг.

“Отровите на Кремъл” е разказ за индивидуалните политически убийства, извършени от съветските и постсъветските тайни служби в различни страни. С помощта на архивни документи и спомени на очевидци книгата проследява трагичната участ на десетки жертви от епохата на Ленин до тази на Путин. В “Отровите на Кремъл” са събрани всички отравяния, необясними самоубийства и друг тип смърт, който не буди подозрения.

България е 15-тата страна, в която излиза книгата. Тя не е публикувана в Русия.

„Книгата беше предлагана на много издания от автора, но тя не беше приемана. Той е утвърден автор, който работи с най-големите издателства, издал е над 10 книги във Франция. Твърдеше се, че тази тема вече е изчерпана, че каквото има вече да се знае за КГБ, вече сме го научили, а каквото има да се казва за отравянията, това е по-скоро някакъв заговор", разказа Татяна Ваксберг пред БНР. 

Едно издателство се съгласи да я издаде у нас и тя беше вече под печат, когато беше отровен бившият руски разузнавач Александър Литвиненко. Тогава книгата се превърна в бестселър, допълни Ваксберг.

„Първото убийство, за което се смята, че е станало чрез отравяне, се отнася към 1925 година. Следват сталинските години, отравянето на Георги Марков и така до наши дни. Всеки път, когато става дума за отравяне на някой с неизвестно вещество, реакцията на Москва е, че няма нищо за разследване, щом като веществото не е известно - това е тенденция. А в Москва още по времето на Ленин през 1922 година е била създадена експериментална лаборатория, която е произвеждала такива вещества, които да са непознати и които впоследствие се разтварят и не могат да се установят в организма", поясни журналистът.

Във връзка с последния случай на отравяне – на Алексей Навални и разследването какво вещество е използвано, Татяна Ваксберг заяви:

„С голяма тревога следим това, което се случва. Въпросът е как правосъдието ще разследва такива случаи, без да се разполага с оръжието на престъплението.“

Цялото интервю чуйте тук.

„Алчността ме впечатлява. Не мога да разбера само взаимовръзката - страната ли е бедна, защото хората са алчни; или хората са алчни, защото страната е бедна.”

Людмил Станев, български писател, роден на 11 август преди 67 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След втория сезон на „Агенцията“ (ревю)

 

Динамичният екшън се гледа с внимание, напрежението непрекъснато се покачва, а логично финалът на сезона остава отворен… 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера