Филмът на известната френска актриса Фани Ардан за една от най-мрачните и спорни личности в историята – Йосиф Сталин, тръгва и по българските кина.
Световната премиера на „Диванът на Сталин“ на 13 ноември миналата година. Лентата е базирана на едноименния роман на Жан-Даниел Балтасат. Сценария и режисурата е на Фани Ардан. В ролята на Сталин е Жерар Депардийо. Участват още Еманюел Сение, Пол Хами, Франсоа Чато, Луна Пиколи-Трюфо, Тудор Истодор, Алексис Манонти и др
СИНОПСИС
Сталин се оттегля за тридневна почивка в тайна резиденция сред гората заедно със своята дългогодишна любовница Лидия. В неговия кабинет има диван, подобен на дивана на Фройд в Лондон. Той предлага на Лидия да играе играта на психоанализа през нощта.
А през деня, в резиденцията е пристигнал младия художник Данилов, който чака да бъде приет от Сталин, за да му представи своя проект - монумент на вечността в чест на вожда. Проектът на Данилов е избран от Лидия измежду творбите на други художници, но КГБ трябва да направи задължителните си проверки. Събитията придобиват неочакван обрат, когато между Лидия и Данилов се зараждат отношения...
---
СТАЛИН (1879 – 1953) става ръководител на СССР след смъртта на Владимир Ленин през 1924 г., като преди това е генерален секретар на болшевишката партия. Ленин е приел предложението на Зиновиев и Каменев той да бъде първия генерален секретар, но чертите в характера му – капризен, обидчив, неотстъпчив и отмъстителен, са причина тежко болния Ленин да поиска смяната му. С „Писмо до Конгреса“ (от 24 декември 1922 г.) и „Добавка към писмото от 24 декември 1922 г.“ (4 януари 1923 г.), Ленин заявява, че Сталин ще съсредоточи в ръцете си „необятна власт“, че трябва да се „обмисли начин Сталин да бъде преместен от това място“, защото е груб. „Трябва да се намери човек, който да е по-търпелив, по-лоялен, по-вежлив и по-внимателен с другарите, не толкова капризен и т. н.“ Благодарение на това, че останалите ръководители от т.нар. „Ленинска гвардия“ го смятат за посредствен човек, а следователно и лесно управляем, той успява да се наложи във властта, като отстранява последователно конкурентите си за поста Генерален секретар – първо Троцки, а впоследствие и останалите – Лев Борисович Каменев, Зиновиев, Риков, Раковски, Томски, Бухарин и др.
