Изложбата „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма", която е организирана от руското посолство в България по повод 9 септември 1944 г., предизвика дипломатически скандал. Причината е изявление на българското Министерство на външните работи, в което се казва: „че щиковете на съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави".  

Тази позиция разбуни духовете в Русия. Популярни медии и политолози се изказаха остро срещу българската позиция, демонстрирайки имперско самочувствие.

Руското посолство в София: „Изложбата, посветена на 75-годишнината от освобождението на Източна Европа от нацизма, която ще представим на 9 септември на уебсайта на нашия културен и информационен център, има за цел единствено да запознае българската общественост с архивни материали от руски хранилища. Много от тях бяха неизвестни или наскоро разсекретени. няма нищо общо с днешния български вътрешнополитически дискурс или отделни политически сили, следователно, ние сме донякъде разочаровани, че прави официално изявление преди запознаването с експозицията".

Политологът  Михаил Смолин: „Що се отнася до източноевропейските страни, които станаха социалистически в резултат на Втората световна война, те имат собствено вътрешно негодувание, че, освобождавайки се от нацистка окупация, те не са получи – както изглежда от днешна гледна точка - национална независимост. Трябва да помним това - България обяви война на САЩ и Великобритания под натиска на Хитлер, но поддържаше дипломатически отношения със СССР. Това обаче не означава, че българската страна е права в своите изявления днес. Съветската армия победи много опасен враг, който не се стремеше да остави на славяните каквато и да било национална независимост. И ако СССР бе загубил тази война, просто нямаше да има независима България на географската карта. Има известна неблагодарност".

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков