НИКОЛАЙ ЛИНКЕ, DW

Руският художник опозиционер Семьон Скрепецки, чието истинско име е Роберт Кузовков, е бил застрелян от неизвестно лице на паркинг в град Бяла Подляска в източна Полша, на около 30 километра от границата с Беларус. Това се е случило в понеделник, 15 юни. Информацията за убийството бе съобщена от полските портали wPolsce24, wPolityce и други местни медии.

В понеделник полската полиция не назова официално името на убития, посочвайки само, че става дума за 44-годишен гражданин на Русия. Порталът wPolityce публикува снимка на тялото му, лежащо на тревата. Съобщава се, че убийците може да са били двама. Според журналистите, един от заподозрените, гражданин на Беларус, е бил задържан близо до беларуското консулство след стрелбата.

Както пише изданието The Insider, час преди убийството Скрепецки е съобщил, че е заплашван от "руски патриоти".

 

Акцията на Скрепецки в Берлин с руското знаме 

Само няколко дни преди да бъде убит, Скрепецки проведе акция пред посолството на Русия в центъра на Берлин - в петък, 12 юни. Той се приближи до опашката за тържествения прием, държейки в ръце картина, на която Йосиф Сталин люлее в ръцете си Владимир Путин като бебе. В задната част на панталона на художника имаше дупка, от която стърчеше руското знаме, което се влачеше по земята. Скрепецки, който малко след появата си изхвърли знамето в кошчето, беше обут с дървени обувки, носеше шапка ушанка и Георгиевска лента.

Скрепецки напуска Русия през 2021 и се установява в Полша. Той е известен с карикатурите и акциите си, критикуващи и осмиващи властите на Русия.

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман