ИВАН ВРАМИН, "Портал Култура"

В края на XIX век се извършва революция в разказването на истории, която, макар и в началото критикувана като не-изкуство, като по-скоро технологична, отколкото естетическа и образователна, бързо набира сили и още в първата половина на следващото столетие доказва себе си като изкуството на бъдещето. Киното не просто обединява всички изкуства в себе си, то има невероятна сугестивна мощ или казано иначе, успява да предава информация и да предизвиква емоционална и интелектуална реакция с неподозирана лекота. Именно поради тази причина киноклубовете и часовете по кинокултура са толкова важни като метод за преподаване не само в университетите или специализираните учебни заведения, но и в началното, основното и гимназиалното образование. Такова е убеждението на създателите на „Киноклуб София“. Това е проект, зад който стои най-голямата платформа за късометражно кино в България „Кинематограф“.

Гледането на филми и дискутирането върху тях навлизат все по-устойчиво в образованието през последните две десетилетия. Макар този метод на преподаване да е най-развит в САЩ, Обединеното кралство и скандинавските държави, където той вече става обект на национални стратегии и интегрална част от образователния процес, все повече други държави отварят врати за налагането му. В учебната програма се предвижда специален хорариум за развиване на умения за разбиране на киноезика и създаване на визуален разказ. Разбира се, не без определена съпротива от по-консервативната част от учителите и педагозите, кинообразованието вече е неотделима част от учебния процес.

Гледането на филми позволява да се разглеждат важни за съзряването и личностното израстване теми, които иначе са труднодостъпни за голяма част от учениците. Естествено филмите не могат и не трябва да заменят книгите, но съвременният човек живее в информационна и културна среда, която е все по-потопена във визуалното. Днешните деца и младежи гледат изключително много филми, сериали и най-разнообразни визуални форми и тази тенденция нараства. Ние гледаме и ще гледаме все повече кино.

Всъщност това не е толкова тревожно, колкото може би звучи за защитниците на писаното слово. Това са две различни медии, които се допълват, две различни среди за предаване на информация, за изразяване на идеи и чувства, но и за формиране на личности. Литературата и киното са две изкуства, които могат много добре да работят заедно. Няма нужда да доказваме, че киното провокира творческото и критическото мислене у зрителя, би трябвало вече да осъзнаваме този факт. Но за да може да бъде разбран един стойностен филм, е нужно да се създаде необходимият понятиен апарат, да се създаде необходимата кинокултура, по същия начин, по който се формират те в литературата и другите изкуства в училище. Имаме часове по музика, изобразително изкуство и литература, а защо нямаме по кинознание?

Предимството на киното в образованието е в непосредствеността на неговото възприятие, в способността му да създава моментална емоционална връзка дори у неподготвения зрител. А както смятат създателите на „Киноклуб София“, още по-подходящо за целта е късометражното кино. Неговата сила се крие в способността му да представя концентрирано и ясно своите теми, така че за кратко време да запознае учениците с дадена идея, и то в относително сериозна дълбочина. Така социално ангажираните сюжети биха могли да насочат вниманието на учениците, което в днешно време е в сериозен дефицит, към съществени и актуални глобални, локални, а защо не и екзистенциални теми и въпроси.

„Киноклуб София“ стартира през 2023 г. с подкрепата на Столичната община и обхваща десетки софийски училища, а към днешна дата училищата, в които се е провел, са над 35. Надеждата на „Кинематограф“ е в съвсем скоро време инициативата да излезе извън пределите на София и да стане част от образователния процес в редица други градове. Основната цел и мисия на киноклубовете е участващите да бъдат въведени в образователния аспект на киното, да се изгради нужната сетивност и понятиен апарат за упражняване на критическо мислене, както и да се засегнат актуални теми и проблематика, които да дадат възможност на бъдещите студенти да се ориентират по-добре в предстоящото им съзряване като възрастни хора и граждани в информационно пренаситения съвременен свят.

Тази дейност не е нова за „Кинематограф“. От 2015 г. до днес редакторският екип е организирал над 30 киноклуба в Априловската гимназия, 9-а Френска гимназия, ЮЗУ, ПГ Христо Ботев – Дупница, 18 СУ и др. Повече за проекта „Киноклуб София“ и образователните инициативи на „Кинематограф“ можете да научите на http://kinoclub.bg.

  • В СЯНКАТА НА СЛАВАТА

    Пит Спенсър – тихият мотор на "Smokie"

     Той е  активен композитор и текстописец, като често работи в тандем с Крис Норман. Заедно създават много от най-известните песни на групата, включително емблематичната "Run to Me"... 

„Хората обичат винаги по-силно тези, които изобщо не им подхождат. Това е особено вярно за жените.“

Юкио Мишима, японски писател, роден на 14 януари преди 101 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Искри от въглени и неподправен патриотичен плам

     

„Въглени“ - историческа сага от XVII век за страдание, любов и възход

Много повече от писма

 

Амелия Личева за книгата  „Тук и сега. Писма (2008-2011)“, издадена в края на миналата година на български от „Кръг” в превод на Иглика Василева.

 

За месечината, вдъхновението и таланта

„Под месечината, огромна като тиква“ е роман-равносметка и роман-преоценка.

 

След прочитането му ни става ясна нашата трагична участ...