ИВАН ВРАМИН, "Портал Култура"

В края на XIX век се извършва революция в разказването на истории, която, макар и в началото критикувана като не-изкуство, като по-скоро технологична, отколкото естетическа и образователна, бързо набира сили и още в първата половина на следващото столетие доказва себе си като изкуството на бъдещето. Киното не просто обединява всички изкуства в себе си, то има невероятна сугестивна мощ или казано иначе, успява да предава информация и да предизвиква емоционална и интелектуална реакция с неподозирана лекота. Именно поради тази причина киноклубовете и часовете по кинокултура са толкова важни като метод за преподаване не само в университетите или специализираните учебни заведения, но и в началното, основното и гимназиалното образование. Такова е убеждението на създателите на „Киноклуб София“. Това е проект, зад който стои най-голямата платформа за късометражно кино в България „Кинематограф“.

Гледането на филми и дискутирането върху тях навлизат все по-устойчиво в образованието през последните две десетилетия. Макар този метод на преподаване да е най-развит в САЩ, Обединеното кралство и скандинавските държави, където той вече става обект на национални стратегии и интегрална част от образователния процес, все повече други държави отварят врати за налагането му. В учебната програма се предвижда специален хорариум за развиване на умения за разбиране на киноезика и създаване на визуален разказ. Разбира се, не без определена съпротива от по-консервативната част от учителите и педагозите, кинообразованието вече е неотделима част от учебния процес.

Гледането на филми позволява да се разглеждат важни за съзряването и личностното израстване теми, които иначе са труднодостъпни за голяма част от учениците. Естествено филмите не могат и не трябва да заменят книгите, но съвременният човек живее в информационна и културна среда, която е все по-потопена във визуалното. Днешните деца и младежи гледат изключително много филми, сериали и най-разнообразни визуални форми и тази тенденция нараства. Ние гледаме и ще гледаме все повече кино.

Всъщност това не е толкова тревожно, колкото може би звучи за защитниците на писаното слово. Това са две различни медии, които се допълват, две различни среди за предаване на информация, за изразяване на идеи и чувства, но и за формиране на личности. Литературата и киното са две изкуства, които могат много добре да работят заедно. Няма нужда да доказваме, че киното провокира творческото и критическото мислене у зрителя, би трябвало вече да осъзнаваме този факт. Но за да може да бъде разбран един стойностен филм, е нужно да се създаде необходимият понятиен апарат, да се създаде необходимата кинокултура, по същия начин, по който се формират те в литературата и другите изкуства в училище. Имаме часове по музика, изобразително изкуство и литература, а защо нямаме по кинознание?

Предимството на киното в образованието е в непосредствеността на неговото възприятие, в способността му да създава моментална емоционална връзка дори у неподготвения зрител. А както смятат създателите на „Киноклуб София“, още по-подходящо за целта е късометражното кино. Неговата сила се крие в способността му да представя концентрирано и ясно своите теми, така че за кратко време да запознае учениците с дадена идея, и то в относително сериозна дълбочина. Така социално ангажираните сюжети биха могли да насочат вниманието на учениците, което в днешно време е в сериозен дефицит, към съществени и актуални глобални, локални, а защо не и екзистенциални теми и въпроси.

„Киноклуб София“ стартира през 2023 г. с подкрепата на Столичната община и обхваща десетки софийски училища, а към днешна дата училищата, в които се е провел, са над 35. Надеждата на „Кинематограф“ е в съвсем скоро време инициативата да излезе извън пределите на София и да стане част от образователния процес в редица други градове. Основната цел и мисия на киноклубовете е участващите да бъдат въведени в образователния аспект на киното, да се изгради нужната сетивност и понятиен апарат за упражняване на критическо мислене, както и да се засегнат актуални теми и проблематика, които да дадат възможност на бъдещите студенти да се ориентират по-добре в предстоящото им съзряване като възрастни хора и граждани в информационно пренаситения съвременен свят.

Тази дейност не е нова за „Кинематограф“. От 2015 г. до днес редакторският екип е организирал над 30 киноклуба в Априловската гимназия, 9-а Френска гимназия, ЮЗУ, ПГ Христо Ботев – Дупница, 18 СУ и др. Повече за проекта „Киноклуб София“ и образователните инициативи на „Кинематограф“ можете да научите на http://kinoclub.bg.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Артистът е човек, който с цената на самоунижение и излагане на същността си на показ се опитва да каже истината за света.”

Стив Маккуин, американски актьор, роден на 24 март преди 95 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...