АСЕНКА ХРИСТОВА, "Дневник"

Във въпросника на PISA 2015 има един въпрос с отворен отговор за това каква работа очаква да работи ученикът към 30-годишна възраст. Заслужава си човек да разгледа отговорите, дадени от 6363 български ученици в 9-и клас.

Ако изключим наистина тесния обхват на професиите, видимо познати на учениците (отразяващ на практика липсващата система за кариерно ориентиране), доста голяма част от децата не могат да изпишат правилно наименованията на професиите.

Масово се срещат записи като: автомонтюр, автомонтyor, автомотьор. адвукатка, акошер - гениколог, актйор, био енджинер, биоархалог, боксйор, воинен, вътришен дизаин, гинеколог-пластичен херург, децка учителка, децки психиатър, заболекър (масово), маникьорист, екскурзовот, енжинер, журналиство, инжинер, кетаринг, кетеринг, компютарен програмист, компютерен специалист, комуникаций, космунафт, лекър, малак и среден бизнес, мениджер, монтиор, незнам ощте, оправител, педиятър, полйцаи, прокоратура, прокорорка, режисюра, рехабелитатор, састезател, софтуерен инжинер, специялизиран треньор, танцйорка, транкторист, трениор, фармацефт, фризиорка (в най-разнообразни вариации), шофиор и т.н.

Прави впечатление, че голяма част от тези професии изискват висше образование и не бих се учудила, ако наистина някои станат "прокорори", "адвукати" или "лекъри".

А, има и един отговор "Учител, обаче мама не дава че нямало пари в тази професия", който май е доста красноречив и обобщава всичко.

Асенка Христова е изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието - независим изследователски център с мисия да подпомага развитието на модерна образователна система. Коментарът е от профила й във "Фейсбук". Заглавието е на редакцията.

ОТЗВУК

Искам да споделя наблюдения от днешното масово споделяне на поста ми за записите на професиите, който "Дневник" препубликува. Бях подложена на доста агресивна критика (включително хора ми писаха, за да ми се карат) за запетаята, която съм сложила в изречението: "А, има и един отговор "Учител, обаче мама не дава че нямало пари в тази професия", който май е доста красноречив и обобщава всичко."

Бих искала да обърна внимание, че в българския език след междуметие се поставя запетая. В случая "А" се използва като междуметие за изненада, затова съвсем съзнателно е сложена такава пунктуация. Вероятно не е най-подходящото възможно и можеше да използвам нещо по-очевидно като: "Ох,...", "Ах,...", "Гледай ти," или "О,..", но така прецених в контекста на темата.

Не пиша това, за да се оправдавам, а защото наистина не мога да повярвам в какво се съсредоточава общественият дебат по съдържателно сериозни теми. А (тук няма запетая) съдържателно сериозната тема е, че освен посочените грешни изписвания на професиите (част не са само правописна грешка) на кирилица, около 30% от учениците са написали отговор на латиница в официален въпросник на български език. Вероятно причини за това има много, но не виждам някой да е обърнал внимание и анализирал тези резултати през годините, през които тези отговори са достъпни. За мен лично проблемът далеч надхвърля грамотността и преминава в областта на кариерното ориентиране и познаването на професиите в българското училище. И не е никак смешно

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков