БНР

„Преди изборите на галоп се правят промени. Такива промени с нови схеми трябва да бъдат спокойно обсъждани. Получиха се различия, защото става дума за обещания към филмовата общност, за милиони, държавна подкрепа. Според тези нововъведения част от парите трябва да са за бонуси към чуждестранните продукции. Но те идват да снимат в България, не защото много ни харесват, а защото им е изгодно... Не трябва да се ощетява българското киноизкуство, да се намерят пари през фондове“. Коментара направи пред БНР Малина Петрова, режисьор, документалист. 

Тя отправи критика и към предложението пари да се отделят и за телевизионните сериали: 

„Телевизиите си имат Закон за радиото и телевизията, защо ще идват и ще вземат от бюджета на филмопроизводството... Правят бонусите на телевизиите, защото наближават изборите“. 

Според Петрова „нереализирани актьори, станали депутати, имат високомерието да правят законите“

„Този закон трябва да бъде спрян... Да го обсъждат качествени хора, не може лаици да се упражняват върху българското законодателство“, категорична е режисьорката. 

 

С коментар по темата в предаването „12+3“ се включи и доц. Александър Донев, консултант на Асоциацията на българските киносалони: 

„Предлагат се промени в правилата - двойно увеличение на изискването на програмиране на български филми в киносалоните, което е разбираемо, но е задължение, което стои върху киносалоните, а самите създатели на филмите не са задължени да се разпространяват в киносалоните... Филмите трябва да са направени така, че да привличат зрителска аудитория. Мисълта за публиката е изключена от текстовете на сегашния закон. Подкрепата ще се измерва с броя зрители, които са реализирали филмите в кината, без салоните да са ангажирани с процедурите на подбор на тези проекти и задължението тези филми да стигнат до кината. Навсякъде по света хората, които разпространяват киното, имат участие в тези процеси“. 

По думите на доц. Донев през последните години българските филми се отдалечават от зрителите. 

„Трябва да има две различни писти за финансиране на българското киноизкуство - едни са обърнати към широката публика, а другите - предназначени за развитие на съвременното киноизкуство. Такова разграничение е принцип, на който са организирани системите за държавно подпомагане в повечето страни“. 

Доц. Александър Донев определи закона като Франкенщайн: 

„Ние правим закон, зареден с философия, която вече не съществува в съвременната индустрия. Нещата се променят и заради пандемията. Необходим е нов хармоничен закон, от нулата, не като поправка“. 

Интервюто с Малина Петрова и с Александър Донев можете да чуете в звуковия файл тук 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си