БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Есента на ловеца“ се оказа авторски филм на белгийската двойка Вера Шандел – продуцент, и Андре Шандел, режисьор и съсценарист с Иван Марков, разказващ за мигранти от Сирия в Странджа и за драматичната съдба на ловеца Павел Иванов – Ивайло Христов, завърнал се заради жена си след 25 години в планината, славещ се като най-добрия местен ловец, помагащ на полицията в лова на нарушителите на границата, сам отказал се от този доходоносен бизнес и превърнал се в обществен враг, загубил на финала и своята съпруга - прочутата в миналото цигуларка, интепретаторка на Бах Анна Иванова – Койна Русева.

Именно фактът, че постановчикът е чужденец помага на филма най-вече при разпределението на ролите и пресъздаването на неповторимата странджанска атмосфера – оператор Гео Иванов, но същевременно го и закопава, тъй като пресъздава мигрантската тема по възможно най-баналния и клиширан начин.

За кой ли път гледам бедна и отблъскваща родна действителност, жалко селище, с малко останали българи и цигани – къде без тях?, миризлива кръчма със захабени маси и покривки, но с наперена сервитьорка Радка – Росица Обрешкова, смачкани хорица, готови на компромиси, за да оцелеят, пристигаща за малко от столицата дъщеря – Стефи Иванова – Елеонора Иванова, липса на справедливост и на  управници, заинтересовани от съдбата на местното население, алчни, корумпирани и груби полицаи, биещи с еднакво желание мигранти и българи…

И сякаш единственият светъл лъч в това царство на злото са бившата цигуларка и местният свещеник – Юрий Ангелов, готови да помагат на бежанците с риск на живота си и да докажат, че има и такива българи с милостиви сърца, ако и да са на изчезване.

Всъщност и най-силните артистични изяви ни поднася тройката Ивайло Христов, Койна Русева и Юрий Ангелов , като приятната изненада е присъствието на младия Деян Конакчийски като сириеца Хасан.

Логично е полицейската група в лицето на Димитър Коцев – Шошо – Каравелов и Алекс Алексиев – Иван да не може да се измъкне от опорките на клишето, а Росица Обрешкова да се мъчи да внесе своя свежа струя в повествованието като местната бюфетчийка.

Филмът е стегнат и динамичен – само 85 минути, но не постига нужния ефект, дори с трагичния си финал – смъртта на Анна, именно защото историята е поднесена като изсмукана от пръстите, а това пък остава натрапчиво усещане в съзнанието на зрителя, че присъства на събитие, за което са се събрали група посветени с ясното съзнание, че трябва да се похарчат едни пари, които не са никак малко, в името на темата и благородната идея, че и у нас има алтруисти.

Но дали това е достатъчно основание да приемем „Есента на ловеца“ за приносно постижение в българското кино?

„Есента на ловеца“, 2025, 85 мин., сц. Андре Щандел и Иван Марков, реж. Андре Шандел, производство „Фабриката“, „Синя луна филм“, “Дам бланш“, „Сисенфор“, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“