1. "Време разделно" (1987), режисьор Людмил Стайков

2. "Козият рог" (1972), режисьор Методи Андонов

3. "Оркестър без име" (1982), режисьор Людмил Кирков

4. "Вчера" (1988), режисьор Иван Андонов

5. "Осъдени души" (1975), режисьор Въло Радев

6. "Опасен чар" (1984), режисьор Иван Андонов

7. "Крадецът на праскови" (1964), режисьор Въло Радев

8. "Всичко е любов" (1979), режисьор Борислав Шаралиев

9. "Господин за един ден" (1983), режисьор Николай Волев

10. "Лачените обувки на незнайния войн" (1979), режисьор Рангел Вълчанов

Класацията е въз основа на SMS гласуване от Топ 100 в рамките на кампанията "Лачените обувки на българското кино” на Българската национална телевизия. Поводът е  100 години българско кино. Вотът на официалния сайт на медията продължи малко повече от 3 месеца и в него се включиха стотици хиляди зрители. На най-голям ефирен интерес се е радвал "Всичко е любов" - 427 647 гледания, следван от "Опасен чар" – 396 403, и "Оркестър без име"- 360 278.

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...