На 13 януари България отбелязва Деня на българското кино – дата с особено значение за националната култура и филмовото изкуство. Поводът е първата прожекция на българския игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов през 1915 г., поставила началото на родната кинематография.

По този повод Националният филмов център (НФЦ), заедно с Националната филмотека и Съюза на българските филмови дейци (СБФД), организират специална програма с обичани български заглавия – от утвърдени класики до съвременни филми.

В Дома на киното празникът ще бъде отбелязан с прожекция на „Стъпки в пясъка“ по случай 70-годишнината на актьора и режисьор Ивайло Христов. Филмотечното кино „Одеон“ представя програмата „Киното на 60-те“, включваща пет дигитализирани класически български филма – „Слънцето и сянката“, „Отклонение“, „Вълчицата“, „Крадецът на праскови“ и „Понеделник сутрин“.

Сред останалите събития са прожекции на Made in EU в кино „Г8“, на „Рожден ден“ в Eurocinema, на „Диви ягоди“ в „Люмиер“ и на „Баща ми бояджията“ в кино „Влайкова“. В Дома на киното ще бъде открита и изложбата „10 години – 100 филма“ на Ева Тенева-Зайков. Сто графични рисунки ще бъдат представени от 13 януари до края на месеца. Събитието е част от честването на 10-годишнината на „Българско кинообщество“.

Filmsociety също се включва в празничната програма с изложбата „Сто портрета на лица от българското кино“.

„Вече повече от век българското кино разказва историите на нашето общество, съхранява паметта ни и отразява духа на времето чрез таланта на режисьори, актьори, сценаристи, оператори и всички професионалисти зад кадър. Със своята смелост, социална чувствителност и художествена сила българските филми продължават да намират признание както у нас, така и на международната сцена“, коментират от НФЦ.

По думите им Денят на българското кино е повод за почит към пионерите, благодарност към съвременните творци и насърчение към новите поколения, както и момент за диалог и подкрепа за устойчивото бъдеще на българската филмова индустрия.

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...