НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Бях се зарекъл да не пиша нищо за училището. Трийсет години говорих, виках, шептях, писах, „вдигах ръка“ и се изказвах – и нищо.

Но не издържах.

Наближава 15 септември и усещам как разговорите за началото на учебната година винаги са от гледна точка на Пандемията. Именно тя – Пандемията, е станала по-важна от обучението, от училището, от всичко наоколо. Не как ще учим, а как ще се опазим – това е в основата на всеки разговор.

Да сме здрави е важно, много важно, но още по-важно е да преодолеем травмата от „заключените месеци“, от изгубените и изтреперани от страх месеци.

Учениците не са стъпвали в училище вече половин година и искам да попитам:

Кога ще се влюбват тези наши деца? Кога ще им омекнат коленете от любов, кога ще възвисят или разбият сърцата си от любов?

Кога ще се сприятеляват, кога ще се сбият, кога ще се сърдят и сдобряват, кога ще плачат от радост или от мъка за това, което става в клас и в училище?

Искам да попитам и още:

Кога ще се шляят заедно по улиците?

Кога ще закъснеят вечер?

Кога ще ритат топка?

Кога ще рисуват и пеят заедно?

Кога ще избягат от час?

Ние нормални деца ли искаме, или биороботи?

Страховете ни наистина ли са грижа, или мания и обсебване?

И да знаете, цялото увъртане и приказки около началото на учебната година и всички декларации, че ще се започне присъствено, са само маньоври преди отново да затворят и деца, и възрастни в клетките на сигурността.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„За писателя съществува един-единствен патриотизъм – нагласата към езика.“

Йосиф Бродски, руско-американски поет и писател, роден на 24 май преди 82 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.