Галерия „Синтезис” (София) и Българска национална филмотека подготвят изложбата „Звезди на българското кино”. Тя представя специално подбрани портрети на български актьори от съхраняваните в архива на БНФ фотографски негативи от филмови продукции.  „Звезди на българското кино” ще бъде открита на 1 март и достъпна до 30 април тази година. Куратор на изложбата е Калин Руйчев.

Колекцията включва над 60 портрета на обичани от публиката актьори като Апостол Карамитев, Гинка Станчева, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Невена Коканова, Петър Слабаков, Катя Паскалева, Григор Вачков, Георги Георгиев-Гец, Доротея Тончева и др. Те са заснети в периода 1956 - 1972, който е особено плодотворен за българското кино, а кинематографията ни от онова време създава истински „звезди”. 

До навлизането на дигиталните технологии, единствените свидетелства за снимачния процес на българските филми са фотографии с работни моменти, които са ценна част от архива на БНФ. В хода на работата по една филмова продукция, снимачният екип и фотографът на терен главно са акцентирали върху портретите на актьорите. В изложбата са включени кадри на изявени български фотографи като Лоте Михайлова, Жана Карайорданова, Жени Вълова и др.   

Като част от съпътстващата програма, във филмотечно кино ,,Одеон‘‘ ще бъдат показани от лентови оригинали осем филма, кадри от които са част от изложбата. Входът за прожекциите ще е свободен!

Събитието е продължение на тематичния модул „Кино и фотография”, в който галерия „Синтезис”‘ показва изложби подчертаващи връзката между киното и фотографията. 

 

СЪПЪТСТВАЩАТА ПРОГРАМА

18 март, 16:00 - 20:00 ч.

Библиотека Фотосинтезис * Фокус: Кино и фотография

Прожекции в кино ,,Одеон‘‘

(за началните часове на прожекциите следете  седмичната програма на филмотечно кино ,,Одеон‘‘)

3 март 

Това се случи на улицата (1956), режисьор Янко Янков

10 март 

Тютюн (1962), режисьор Никола Корабов 

17 март 

Двама под небето (1962), режисьор Борислав Шаралиев

24 март 

Смърт няма (1963), режисьори Христо Писков, Ирина Акташева

31 март 

Понеделник сутрин (1966 | 1988), режисьори Ирина Акташева, Христо Писков

7 април

Шибил (1968), режисьор Захари Жандов

14 април 

Осмият (1969), режисьор Зако Хеския

21 април

Петимата от Моби Дик (1970), режисьори Гриша Островски, Тодор Стоянов

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.