Най-старото кино в София - "Влайкова", води битка за оцеляване, разказва репортаж на jivotatdnes.bg.

В средата на февруари салонът навършва 91 години. Построен е със средства на учителката от Битоля Мария Влайкова, съпруга на писателя Тодор Влайков. Тя дарява сградата на квартала и в завещанието си пише, че иска завинаги да остане кино. Това е едно от последните столични емблематични кина, оцелели след появата на мултиплексите. Ще бъде жалко да го изгубим. 

До ден днешен се прожектират по три филма всеки ден, предимно европейски и български. Залата е запазена в оригиналния си вид, правени са единствено освежителни ремонти и претапициране на седалките. Местата преди са били 300, но сега са намалени на 80. Стопанисва го читалище "Антон Страшимиров- 1926".

Интересът към филмите в киното не е голям - много хора са чували за кино „Влайкова”, но не знаят къде се намира. Затова припомняме адреса му - ул. "Цар Иван Асен ІІ" - в началото след Орлов мост. Филм се пуска дори за двама зрители, рядко на прожекция има повече от 10 души.

 

.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина