ХАЧИК ЛЕБИКЯН

Вече осем години тлее пушекът, подклаждан от Петър Кърджилов и разгорял се в книгата му „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896-1915)” в напъните му да реализира своя местен (столичен) патриотизъм. От 1960 г. е известен фактът, че първата публична кинопрожекция се е състояла през м. февруари 1897 г. в град Русе. Във вестник „Законност” е отразено впечатлението от гостуващия в града „цинематограф”.  Там пише, че „апарата дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени в всичката им живост и движения. Пристигналия цинематограф показва,  например един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, една от парижките площади и т.н. - всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна алюзия.” 

Г-н П. Къджилов от 2013 г. не се уморява да цитира софийските вестници  „Народни права” и „Мир” от декември 1896 г. за кинопрожекции в хотелите „Македония” и „България”, с което „доказва”, че те изпреварват с два месеца тези в Русе. Видяхме какъв е бил отзвукът от „цинематографа” в Русе. Но освен „Народни права” и „Мир”  по това време са излизали и други вестници. Нека да прочетем внимателно какво пише друг софийски вестник -  „Отзив” от 8 април 1897 г. за качеството на прожектираните филми „тъкмо срещу Двореца, на „Александровска” площад”:

„Думата ни е, че от дълго време насам сме забележили, щото разни…..и тем подобни гладници и шарлатани да дохождат тук и да експлоатират и мамят хората чрез разни панорами, представления, невидени чудеса, киниматографи и д. т. , без в същност ни най-малко да оправдават своите чудесни обещания, залепени из улиците на големи и всевъзможни помпозни обявления. Така напоследък постъпи и един шарлатанин с  некакъв си свой кинимотограф, тъкмо срещу Двореца, на „Александровска” площад, гдето видехме толкова разни любопитни и интелигентни хора да си дадат парите само за ветера! Ний мислим, че ако на просяците е запретено да просят, то на такива явни янкеседжии  (джебчии- бел.Х.Л.) още повече би трябвало да се запрети да събличат хората чрез своите лъжи и измами и че нужно е да им се не позволява преди да се проверява техното искуство и преди да се определи таксата, която те трябва да земат, а не както сега да оскубват хората, както си щът, и да ги угощават само с шарлатаниите си.”

На първо място оценката е на зрителя за това, което се показва на екрана. Според тази публикация софиянци са си давали парите на „ветера” за това, което са им показвали разни „шарлатани”. Несериозно е атракциите на такива мошеници да имат претенции за кино. Изображението трябва да съответства на точно определени технически критерии за качество. Измамата в София е, че там апаратът и филмите са на Едисон, а в Русе – на братя Люмиер, чиято първа публична кинопрожекция е призната от световната кинообщност. Нека озаренията да си останат в полите на Витоша, но първият изгрев на киното в България е на брега на Дунава. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 190 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател