13 януари  е Денят на българското кино и ще бъде отбелязан днес с безплатни филми. На 13 януари преди 106 години е била първата публична прожекция на първия български игрален филм "Българан е галант". 

16 документални и 23 пълнометражни игрални български филми от последните години ще бъдат достъпни в една от най-големите родни платформи за видео съдържание - neterra.tv/plus. Лентите ще могат да се гледат безплатно от 4 следобед до полунощ. 

Сред тях са някои от най-добрите попадения на новото българско кино като "Слава" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и "Посоки" на Стефан Командарев, зрителски фаворити като "Писма от Антарктида" и "Диви и щастливи", а също продукциите "Безкрайната градица" (Галин Стоев), "Маймуна", документалните ленти на АГИТПРОП и др. Реално тези филми са част от стрийминг каталога на "Нетера" и през останалото време, но срещу заплащане - сега публиката ще може да ги види напълно безплатно.

Таксата за гледаните през този часови пояс филмови заглавия ще бъде заплатена от ИА „Национален филмов център“ и Столична община, за да не бъдат ощетени творците, за които този ден е празник. 

------

Киноисториците не са единодушни относно рождената година на българското кино – дали през 1910 или 1915 г. Васил Гендов завършва и показва пред публика своя филм „Българан е галант“, но през 2005-а тази дискусия стига до своето административно разрешение. С постановление на Министерския съвет 13 януари е обявен за ден на българското кино и професионален празник на филмовата общност у нас, като дата на премиерната прожекция на първата родна лента.

На 13 януари преди повече от век в първото столично кино "Модерен театър" на бул. "Мария Луиза" (което вече близо двайсет години след приватизацията на държавните салони се руши безстопанствено) се провежда публичната премиера на "Българан е галант". Сценарист и режисьор на немия черно-бял филм е пионерът на българското кино Васил Гендов. В главните роли са Мара Липина и самият Гендов, и двамата актьори от трупата на Народния театър. Операторът Гаетано заснема филма за 6 дни пред къщата на предприемача Димитър Съселов на ул. „Славянска“ №9 в София. Снимачният апарат е система „Пате“, купен на старо от Будапеща.

Сюжетът се върти около любовните неволи на бонвивана Българан. Докато той се разхожда по софийските улици, среща красива млада дама и започва да я ухажва. Опитва се да я впечатли, като ѝ купува цветя. Тя решава да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи из пазара. Прави покупки и уж, че си е забравила парите - моли Българан да ѝ даде назаем. Дамата води ухажора в ресторант и за негова сметка поръчва напитки и закуски. След гощавката натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си. По пътя среща своя съпруг и му предлага да хванат файтон, като освободят "носача". Двамата потеглят пред смаяния Българан, а за благодарност той получава само една монета.

Филмът не е съхранен на лента до наши дни. Смята се, че е загубен при бомбардировките над София по време на Втората световна война. Днес са запазени едва едва 1-2 кадъра от него.

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си