13 януари  е Денят на българското кино и ще бъде отбелязан днес с безплатни филми. На 13 януари преди 106 години е била първата публична прожекция на първия български игрален филм "Българан е галант". 

16 документални и 23 пълнометражни игрални български филми от последните години ще бъдат достъпни в една от най-големите родни платформи за видео съдържание - neterra.tv/plus. Лентите ще могат да се гледат безплатно от 4 следобед до полунощ. 

Сред тях са някои от най-добрите попадения на новото българско кино като "Слава" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и "Посоки" на Стефан Командарев, зрителски фаворити като "Писма от Антарктида" и "Диви и щастливи", а също продукциите "Безкрайната градица" (Галин Стоев), "Маймуна", документалните ленти на АГИТПРОП и др. Реално тези филми са част от стрийминг каталога на "Нетера" и през останалото време, но срещу заплащане - сега публиката ще може да ги види напълно безплатно.

Таксата за гледаните през този часови пояс филмови заглавия ще бъде заплатена от ИА „Национален филмов център“ и Столична община, за да не бъдат ощетени творците, за които този ден е празник. 

------

Киноисториците не са единодушни относно рождената година на българското кино – дали през 1910 или 1915 г. Васил Гендов завършва и показва пред публика своя филм „Българан е галант“, но през 2005-а тази дискусия стига до своето административно разрешение. С постановление на Министерския съвет 13 януари е обявен за ден на българското кино и професионален празник на филмовата общност у нас, като дата на премиерната прожекция на първата родна лента.

На 13 януари преди повече от век в първото столично кино "Модерен театър" на бул. "Мария Луиза" (което вече близо двайсет години след приватизацията на държавните салони се руши безстопанствено) се провежда публичната премиера на "Българан е галант". Сценарист и режисьор на немия черно-бял филм е пионерът на българското кино Васил Гендов. В главните роли са Мара Липина и самият Гендов, и двамата актьори от трупата на Народния театър. Операторът Гаетано заснема филма за 6 дни пред къщата на предприемача Димитър Съселов на ул. „Славянска“ №9 в София. Снимачният апарат е система „Пате“, купен на старо от Будапеща.

Сюжетът се върти около любовните неволи на бонвивана Българан. Докато той се разхожда по софийските улици, среща красива млада дама и започва да я ухажва. Опитва се да я впечатли, като ѝ купува цветя. Тя решава да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи из пазара. Прави покупки и уж, че си е забравила парите - моли Българан да ѝ даде назаем. Дамата води ухажора в ресторант и за негова сметка поръчва напитки и закуски. След гощавката натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си. По пътя среща своя съпруг и му предлага да хванат файтон, като освободят "носача". Двамата потеглят пред смаяния Българан, а за благодарност той получава само една монета.

Филмът не е съхранен на лента до наши дни. Смята се, че е загубен при бомбардировките над София по време на Втората световна война. Днес са запазени едва едва 1-2 кадъра от него.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„По-добре да се задоволявате с малко, отколкото да имате злато и студено сърце!“

Вилхелм Хауф, германски писател, роден на 29 ноември преди 221 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие