Поетапна модернизация на българските училища със съвсем нова визия предлагат архитекти и училищни ръководства в „Наръчник за трансформация“, част от каталога „From Darkness to Light“, представен на българския павилион на Венецианското архитектурно биенале 2023.
През „разопаковането“ на училищната сграда независимото обединение от архитекти „Think Forward“ вижда възможност за изнасяне на учебния процес и приобщаване на дворните пространства чрез открити класни стаи, природни лаборатории, метеорологични станции, сензорни кътове.
Според авторите на проекта „Образованието е придвижване от тъмнина към светлина“ архитектурната училищна типология на 20-и век е отзвук от индустриалното разбиране за поточно предаване на знание. Принципите на йерархичност в образователния процес, архитектурно въплътени в класна стая с подиум и чинове в поточна линия, възпитават страх и пасивност. Демократизирането на образованието изисква премахване на символите на йерархия и създаване на среда на равнопоставеност, диалогичност и активно учене.
Докато училището на ХХ век преподава чрез теория, училището на ХХI век преподава с преживяване, ценности и нагласи. С развитието на способността да се учат от опита си, учениците все повече поемат отговорност за собственото си обучение и развитие и усъвършенстват умението да учат. На архитектурно ниво, проектно-базираното обучение се превъплъщава в база за експерименти, в която всяко теоретично знание може да се приложи на практика.
Твърдата структура на училището от ХХ век лишава ученика от усещането за свобода и сковава детската инициативност. Гъвкавото и лесно трансформируемо училищно пространство и мобилно обзавеждане дават възможност за прилагане на различни образователни режими и методи. Колкото по-гъвкава е средата, толкова повече сценарии на използване произвежда детското въображение.
Свободният достъп до всички функционални зони, част от които в училището на ХХ век са с контролиран достъп – актова зала, физкултурен салон, библиотека, активира детската инициативност и дава свобода на децата да самоорганизират своите извънкласни дейности.
Липсата на пространствена информационна система в училище води до загуба на ориентация и често до невъзможност за опознаването на функционални звена от училищната структура като библиотека и клубове. Усещането за пространственост може да се постигне чрез инфраструктура от графични знаци и цветови кодове за училищни функции. Резултатът е достъпна среда и свобода на децата да се възползват от желаните класни и извънкласни дейности.
Общността се гради и чрез методи за активна социализация. Коридорните пространства на училището на ХХ век свеждат своето анемично предназначение до връзка между функционалните училищни зони. Осъзнаването им като кипяща пресечна точка и насищането им с нова социална инфраструктура като зони за общуване, творчество и игра обогатява извънкласните дейности и създава връзка между учениците. Нещо повече – канализирането на детската свръхактивност в градивна дейност в междучасията води до значителен спад на случаите на насилие в училище.
Прозрачността в образователната среда е контрапункт на изолираните зони в училищната сграда на ХХ век. Видимостта, постигната чрез остъклени пробиви, води до взаимовръзки между отделните дисциплини и разкрива потенциал за интердисциплинарно обучение. Прозрачността скъсява границите не сaмо между отделните пространства и предмети, но и между ученици, учители и администратори, създавайки усещане за общност.
Кураторският екип на българския павилион във Венеция изследва теми за дискусия и възможни сценарии за едно по-добро бъдеще, в контекста на упадък на малките общности и емиграция от селските райони. Архитектите предлагат редица решения за съживяване на изоставените български училища в малките общини чрез социални иновации и промяна в модела на образователната институция от ХХ век.
